Валдорф домашно училище в България

Здравейте приятели,

отдавна не сме писали тук, но пък има с какво да Ви зарадваме – вече има валдорф домашно училище (waldorf homeschooling) в България. Повече можете да научите на тази страница. Обучението се извършва за всички 12 вида интелигентност. За по-големите ученици е възможно да се провежда изцяло на немски и/или английски, както и да се съчетае с работа. Работя не само по метода на валдорф педагогиката на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), но и по методите на слънчевата педагогика на Петър Дънов, десугестопедията на Лозанов и феноменологията на Гьоте (Goethe). Предлагам и възможности за лятно училище.

За първи път в България има възможност за домашно училище (homeschooling) и за големи ученици 8-12 клас, както и за първи път възможност за частни уроци и домашно училище, които използват алтернативни педагогики и обхващат всички видове интелигентност.

Posted in За Децата, За Духа и Душата, За Ежедневието, За Обществото, За Природата, За Разума, За Тялото | Tagged , , , , , , , , , , , | Коментарите са изключени

„ВЪОДУШЕВЕНИТЕ СЕТИВА НА ГРАДА“

                   
 
                ЦЕНТЪР ЗА ВИЗУАЛНО И МУЛТИСЕНЗОРНО ИЗКУСТВО, Пловдив представя  ФОРУМ ЗА МУЛТИСЕНЗОРНО ИЗКУСТВО „ВЪОДУШЕВЕНИТЕ СЕТИВА НА ГРАДА“
                  На 19 септември (събота) в Градината зад Природонаучен музей в Пловдив осем млади и двама утвърдени автори от Национална художествена академия София, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив, Факултет по изобразително изкуство при ВТУ Велико Търново и Технически университет, Варна представиха свои произведения, базирани на алтернативните сензорни модалности – обоняние, осезание, слух  като художествени изразни средства.
                Посетителите имаха възможност да видят, вдъхнат, чуят, докоснат, както и да бъдат съучастници в представянето на  пърформанс инсталации, инсталации и обекти в Градината зад Природонаучен музей, където бяха представени част от произведенията на форума в градска среда.
                В изложбените пространства на ЦВМИ на бул. „Източен“ №48 в Пловдив от 19.00 часа беше открита изложба с мултисензорните произведения
               „Мирисът на емоциите“ е пърформанс – инсталация на Цвета Цанева, основана на асоциациите на авторката за връзката между миризми и емоции. Златина Стефанова се опита да извлече  неповторимия аромат на собственото си тяло, а Роберта – Димана Алева и Галина Владова представи цветовете в звуци. Сферите на Анна Сидова – интимни, защитени пространства, в които посетителите успяха да осъзнаят и преживеят  сетивата си, както и да участват в други необичайни артистични провокации и експерименти на младите автори – дебютанти.
               Гости със свои произведения, създадени специално за форума, са известните у нас и в чужбина съвременни автори – Елена Панайотова и Петер Цанев. 
                Проектът има за цел да премести фокуса на вниманието на автори и зрители от видимото към невидимото възприятие и да провокира възприемането и осмислянето на света чрез алтернативните ни сетива. Проектът не оспорва хегемонията на визуалното или йерархията на сетивата, а поставя невидимото в центъра и сърцето на видимото.
                Автор на художествената концепция на Форум за мултисензорно изкуство „ВЪОДУШЕВЕНИТЕ СЕТИВА  НА ГРАДА“  и теоретичната платформа на „Център за визуално и мултисензорно изкуство“ е проф. д-р Петер Цанев, ръководител на Катедра „Психология на изкуството“, НХА, София.
Участници:
 Анна Сидова - „Circles„ – инсталация  
 Златина Стефанова  – „Грьонуй“  -  пърформанс
 Роберта – Димана Алева и Галина Владова  – „Цвук“ –  инсталация
 Вяра Милева –   Lux ex machind „ – инсталация
 Александра Димитрова  –  „Заедно“ – пърформанс инсталация
 Биляна Добрева„Преди, по време и след това“ – лазерна инсталация
 Цвета Цанева  -  „Мирисът на емоциите“ – пърформанс инсталация
 проф. д.р Петер Цанев –  „Обонятелни органи“ – инсталация
 Елена Панайотова „Тормоз и удоволствия“ – инсталация, обекти
Seven Souls searching for Freedom – инсталация обекти и миризми
Domestic Hysteria - видео
Проектът е реализиран по Програма Дебюти на Национален фонд „Култура“.

Posted in За Обществото | Tagged , , | Коментарите са изключени

Приятели на Земята – Саравак, Малайзия

Статия: Приятели на Земята – Саравак, Малайзия на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за борбата им за спасяване на тропическите гори на Саравак.”

От 1986 офисът в Саравак на Сахабат Алам Малайзия (Sahabat Alam Malaysia – SAM – Приятели на Земята, Малайзия) помага на местните жители на Саравак в отчаяната им борба срещу изсичането на горите в провинцията. През 1983г. изсичането на горите продължава със скорост 75 акра на час, а Саравак е източник на 39% от дървесината, която Малайзия изнася (50% от общия износ на дървесина по света). Изсичането на горите систематично унищожава културата и поминъка на местните жители, включително народите Келабит, Каян и Пенан.

В продължение на много години Офисът на SAM в Саравак се ръководи от Харисън Нгау, член на племето Каян, и помага на местните общности да се справят с проблемите, предизвикани от обезлесяването: замърсяване, почвена ерозия, намаляване на плодородието, унищожаване на горските ресурси. Но през 1987г., когато вижда, че писмата и петициите до правителството, за чието изготвяне Нгау е помогнал, не дават резултат, племето Панан започва да блокира пътищата и лагерите на дървосекачите, като по този начин до голяма степен спира изсичането.

През юни 1987 SAM Саравак изпраща делегация от местни водачи в Куала Лумпур за преговори с правителството. Макар че преговорите не дават резултат, пътуването и блокадите привличат обществено внимание както в Малайзия, така и по света. По-късно същата година Нгау и десетки коренни жители са арестувани, а блокадите са премахнати пт полицията. Няколко месе по-късно обаче започва тяхното възстановяване и този път блокадите засягат основно дейността на компанията, собственост на тогавашния министър на околната среда и туризма. Нгау напуска SAM през 1996.

SAM Саравак получава пълната подкрепа на централния офис на SAM в Пенанг. SAM е основана през 1978 от С. Мохамед Идрис, бизнесмен, който е създател и на влиятелната Потребителска асоциация на Пенанг (1969), Мрежа за околна среда на жителите на Азия и Тихия океан (APPEN-1983) и информационна агенция Мрежа на третия свят (1984).  Други проблеми, върху които работи SAM, включват изчерпване на ресурсите, загуба на местни сортове семена, прекомерна употреба на пестициди и замърсяване на почвите. Организацията редовно публикува новини и информация. SAM е създател и на концепцията за издаване на доклади за състоянието на околната среда, като първият подобен доклад за състоянието на околната среда в Малайзия е публикуван през 1983г.

Posted in За Природата | Коментарите са изключени

Джон Търнър – за правото на подслон и общност

Статия: Джон Ф. Чарлууд Търнър (Великобритания) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за защита на правото на хората да изграждат и поддържат свой собствен подслон и общност.”

Джон Ф.Ч. Търнър е роден през 1927г. и в продължение на 40 години разработва теорията, практиката и инструментите, необходими за самостоятелното изграждане и управление на домове и квартали в Перу, САЩ и Великобритания.

Търнър завършва архитектура в Асоциацията по архитектура в Лондон през 1954г. и от 1957г. работи в Перу в продължение на осем години. Дейността му е свързана основно ъс застъпничество и дизайн на общностни програми за самопомощ в селата и предградията на големите градове. От 1965 в продължение на две години Търнър е научен сътрудник към Центъра за урбанистика на Масачузетския технологичен институт (MIT) и Харвардския университет. Търнър продължава да преподава в MIT до 1973, след което се връща в Асоциацията по архитектура и Отдела за планиране на развитието към Юнивърсити Колидж Лондон, където остава до 1983, когато подава оставка, за да се посвети изцяло на организацията с идеална цел AHAS.

През тези години множеството публикации на Търнър оказват голямо влияние върху политиките, съврзани със строежа на жилища по света. Публикациите на Търнър включват „Неконтролирано заселване в градовете: проблеми и политики”, издадена за първи път през 1966г.; както и книгите „Свободата да строиш, контрол върху процеса на застрояване от страна на заселниците” (Freedom to Build, Dweller Control of the Housing Process, в съавторство с Робърт Фичър и Макмилън, 1972) и „Домове от хората: към автономия в строителната среда (Housing by People: Towards Autonomy in Building Environments, Марион Боярс, 1976).

Между 1983 и 1986 Търнър е координатор на неправителствения проект на Habitat International Coalition, посветен на Годината (1987) на подслон за бездомните, обявена от ООН. Този проект включва световно проучване на местните инициативи за развитие на жилищата и кварталите, въз основа на което е издаден доклада „Да изградиш общност: примери от Третия свят”, редактиран от съпругата на Търнър, Берта. Търнър е явтор на въведението и заключенията на доклада.

През 1989 Търнър се мести от Лондон в Хейстингс, малък град на южното крайбрежие, и оттогава работи за Хейстингс Тръст, организация с идеална цел, посветена на развитието на града. Това му дава възможност да се изправи пред социалните и икономически последствия от индустриализацията на града. Убеден, че устойчивото общество трябва да се основава на местна икономика, той стига до заключението, че бъдещето зависи колкото от възстановяването на общностите в индустриализираните държави, толкова и от укрепването на общносттите при експлоатираните народи. Той фокусира усилията си върху турсене на два дотогава пренебрегвани елемента и тяхното разпространение: „инструментите за изграждане на общност”, които могат да бъдат прилагани в различни условия, и универсалните принципи, ръководещи успешната адаптация.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Хосе Люценбергер – за опазването на околната среда в Бразилия и по света

Статия: Хосе Люценбергер (Бразилия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за приноса му към опазването на околната среда в Бразилия и по света.”

Хосе Люценбергер, роден през 1926, е бразилски агроном, работил в продължение на 15 години за международна химическа корпорация, но напуснал през 1970, за да започне мощна и успешна кампания срещу употребата на пестициди и в подкрепа на органичното земеделие. В следствие на неговата кампания в Бразилия все повече едри и дребни фермери започват да следват практиките на органичното земедели: те използват по-малко пестициди и прибягват до по-устойчиви методи на производство. Дейността на Люценбергер в тази сфера го превръща в признат експерт по почвознание, органични торове и растително здраве. Земеделието, обаче, е само една от сферите, в които работи: в Бразилия :юценбергер е широко известен като баща на природозащитното движение.

Като агроном, заинтересован от здравословното, чисто, устойчиво земеделие, Люценбергер започва да се занимава с рециклиране. Той е наясно, че стотици милиони хектари земеделска земя губят плодородието си, поради разрушаването на хумусния слой и микроорганизмите, живеещи в почвата, докато същевременно стотици милиони тонове ценни органични отпадъци, биват изгаряни или унищожавани в депата за отпадъци. Люценбергер разработва прости алтернативни методи за повторна употреба – като тор или фураж – на отпадъците от множество индустриални производства, като кланици, цехове за щавене на кожи, целулозни и хранително-преработвателни предприятия. Той работи и в сферата на ландшафта и градинарството.

Дейността на Люценбергер в Бразилия е допълнена от изтощителна поредица от лекции, които той изнася в множество страни из целия свят.

Между 1990 и 1992 Люценбергер е специален секретар на президента на Бразилия по въпросите, свързани с околната среда. На тази си позиция той успява да извоюва маркиране на териториите на коренните индианци и най-вече на племето Яномамис. Той допринася и за изоставянето на програмата за ядрени оръжия, както и за подписването на Антарктическото споразумение за опазване на китовете. Една от основните грижи на Люценбергер е опазването на Амазонските гори, както и други важни елементи от биосферата.

През 1995 той получава почетна докторска степен от BOKU (Universität für Bodenkultur) към Университета на Виена, Австрия за научната си дейност и сътрудничеството си с австрийските фермери.

Във всички сфери на дейността си Люценбергер насърчава холистичното мислене в науката и технологиите, както и нова холистична етика.

Люценбергер почива през 2002 на 75 годишна възраст.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Инге Генефке – Рехабилитационен и изследователски център за жертвите на мъчения

Статия: Инге Генефке – Рехабилитационен и изследователски център за жертвите на мъчения (Дания) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Почетна награда

„…за това, че помага на онези, чиито живот е бил разбит на парчета, поради преживяното насилие, да възвърнат своето здраве и самоуважение.”

В отговор на призива на Amnesty International отправен през 1973г. към медиците по света да помогнат в борбата срещу насилието и мъченията, д-р Инге Генефке създава първата медицинска група на Amnesty International в Дания. По това време не съществуват никакви познания за разрушителното вияние, което мъченията оказват върху физическото и психическо здраве на жертвите, така че дейността им започва на практика от нулата. Изследванията на водения от Генефке екип водят до създаването на други подобни групи от медици по света. Необходимостта от лечение и рехабилитация води до основаването на Рехабилитационен и изследователски център за жертвите на насилие (RCT) през 1982г. в Копенхаген. Д-р Генефке е негов медицински директор.

Целите на RCT са:

  • Да служи като рехабилитационен център за жертвите на мъчения и техните семейства.
  • Да обучава здравни служители от Дания и чужбина относно провеждането на прегледи и лечение на жертви на мъчения; чрез обучението и на по-широка група от заинтересовани страни, да разпространява информация за формите на насилие и възможностите за рехабилитация на хора, който са били подложени на мъчения.
  • Да провежда изследвания относно формите на мъчения, същността и мащабите на последствията от тях.
  • Да ръководи и разширява дейността на международен архив от документи и да работи за превенция на насилието.

Рехабилитационната програма се основава на цялостно лечение, акцентиращо върху психотерапията. Тъй като близките на жертвите на мъчения също страдат от последствията, лечението цели да помогне както на оцелелия, така и на неговите деца и съпруг или съпруга.

През 1986 RCT основава Международен рехабилитационен съвет за жертвите на мъчения  (IRCT). IRCT е частна, хуманитарна, неправителствена организация. Най-важната задача на IRCT е да допринесе за основаването и функционирането на рехабилитационни центрове по целия свят. Няколко пъти годишно той организира в Дания и чужбина международни семинари за здравни работници.

Днес близо 100 центъра и програми в 75 страни по света осигуряват лечение на хиляди жертви на мъчения годишно. RCT са помогнали за основаването на по-голяма част от тези центрове, включително в Албания, Аржентина, Бангладеш, Чили, Естония, Екваториална Гвинея, Гърция, Латвия, Литва, Кения, Кувейт, Непал, Пакистан, Филипините, Русия, Южна Африка, Шри Ланка, Турция, Украйна, Уганда, Уругвай и др. По искане на ЕС, IRCT участва в организирането на професионална подкрепа за жертвите на изнасилвания по време на войната в бивша Югославия.

IRCT си сътрудничи с множество международни агенции и национални медицински асоциации. Организацията е създала и международна мрежа за документиране на случаите на мъчения и е публикувала множество книги и статии в допълнение на списанието, което издава на всяко тримесечие.

През 1997г. RCT и IRCT се отделят в две независими организации и днес IRCT работи като координатор на рехабилитационните центрове по света. През 2012г. RCT променя името си на Достойнство – Датски институт срещу насилието.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Survival International – за правата на коренните жители

Статия: Survival International на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за работата им с коренните племена в подкрепа на техните права и препитание.”

Survival International е организация, основана през 1969, за да помага на племенните народи да упражняват своето право на оцеляване и самоопределяне; да гарантират, че интересите на тези народи са правилно представени при вземането на всички решения, засягащи тяхното бъдеще; да осигури на племенните народи собственост и право на ползване на достатъчно поземлени и други ресурси; да работи за признаване на правото им на собственост върху земите на техните предци.

„Племенните народи наброяват 200 милиона души или едва 4% от населението на земята. Много често към тях се отнасят като към препятствия пред прогреса, обект на изследване, екзотични турситически експонати или потенциални последователи на дадена религия. Всъщност тези хора са членове на сложни и жизнеспособни общества, които имат собствено чувство за цел, пълноценност и общност, на които ние в „модерните” общества можем да завиждаме. Техните очевидно прости технологии им позволяват да живеят добре в предполагаемо негостоприемни условия, с които нашите „високи” технологии не могат да се справят… В същото време ние превръщаме родните им земи в пустини и наричаме това „развитие”.” (публикация на организацията)

Survival International има международен секретариат, разположен в Лондон и национални офиси във Франция, Испания, Германия и Италия, а членовете на организацията наброяват 12 000 души от 75 държави. Неин президент е Робин Ханбъри-Тенисън, а сред поддръжниците й са Ричард Гиър, Клод Леви-Щраус, Джули Кристи, Колин Фърт, Деймиън Хърст и Ноа Чомски. Директор на организацията е Стивън Кори.

Survival International работи по различни проекти, кампании, образователни инициативи и публикации.

Организацията работи с около 80 различни племена по света и е помогнала на безброй племенни общности да възвърнат собствеността върху земите си и контрола върху бъдещето си. Примерно в следствие на 20-годишна кампания, водена от Survival International, племето Яномани получава близо 10 милиона хектара дъждовни гори в Бразилия.

През 2006г. Survival International  помага на бушмените гана и гви от Ботсвана да спечелят съдебно дело, което им позволява да се върнат в земите на своите предци, от които правителството в страната ги е прогонило.

Survival International образова обществото относно племенните народи, като използва за целта различни средства: организира посещения на племената, осигурява материали за училища и изложения, организира семинари и изнася лекции, провежда различни събития и разпространява информация чрез своя уебсайт, чрез медиите и чрез свои публикации.

Survival International организира и много дейности, включително: кампании за масово изпращане на писма до властите от страна на заинтересовани граждани, бдения пред посолства, отнасяне на случаите до ООН, съветване при изготвянето на международни закони, информиране на племената за законовите им права.

Survival International избра да сподели Наградата за цялостен житейски принос с едно от племената, с които работи тясно – Дави Яномани, водач на индианците Яномани в Бразилия.

След получаването на Наградата за цялостен житейски принос, Survival International  извоюва множество успехи, свързани с правата на племенните народи (например Южна Америка). Това им позволява да се фокусират върху нови случаи особено в райони, изложени на голям риск (например Ботсвана). Survival International работи все по-усилено с племена, които имат най-малък контакт с външни хора, т.е. онези, които рискуват да изгубят най-много.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Леджес Волде-Йоханес – за превенцията на билхарзията

Статия: Леджес Волде-Йоханес (Етиопия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Аклилу Лемма

„…за откриването на билхарзията и воденето на неуморна кампания за достъпна превенция на болестта.”

Леджес Волде-Йоханес има докторантура по Агрономия от Техническия университет в Хановер, Германия. От 1980г. той координира изследванията на африканското растение Phytolacca dodecandra в Адис Абаба, като разработва методи за извличане на екстракт и неговото приложение. В момента той е доцент по биология в Университета на Адис Абаба, както и директор на Фондация Ендод.

Д-р Леджес Волде-Йоханес публикува няколко статии относно почвознанието, отглеждането на Phytolacca dodecandra и извличането на екстракт от него. Той е и съавтор на наръчник за употребата на растението. Волде-Йоханес организира национални и международни семинари по темата за билхарзията и неколкократно консултира Световната здравна организация по време на нейни мисии в Африка, САЩ, Канада и Европа относно употребата на Phytolacca dodecandra за контрол на шистомиазата и зебровите миди.

За това свое научно постижение д-р Леджес Волде-Йоханес получава Златен медал от Университета в Осло през 1989г., както и златен медал и Сертификат за заслуги от Университета в Адис Абаба през 2000г.

От 1999г. д-р Леджес Волде-Йоханес е висш съветник към Ethio Agri-CEFT Private Limited Company по въпросите свързани с използването на лечебните растения. Той участва в насърчаването на агроботанически изследвания на Phytolacca dodecandra и други лечебни растения с цел започване на масово производство, преработка и продажбата им на местни и международни пазари.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Аклилу Лемма – за превенцията на билхарзията

Статия: Аклилу Лемма (Етиопия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Леджес Волде-Йоханес

„…за откриването на билхарзията и воденето на неуморна кампания за достъпна превенция на болестта.”

Билхарзията или шистосомиазата е тежка, често фатална болест, засягаща над 200 милиона души в 74 държави в Африка, Азия и Латинска Америка. Настоящите методи за лечение на болестта и молюскоцидите[1], които убиват нейните приносители (вид охлюви) са твърде скъпи за бедните общности, които се нуждаят от тях.

През 1964г. млад лекар от Етиопия на име Аклилу Лемма открива, че шиповете от Phytolacca dodecandra, често срещано африканско растение, което жените в продължение на векове са използвали вместо сапун, имат силно молюскоцидно действие. За да проучи по-подробно въпроса, през 1966г. Лемма основава Институт за патобиология в Университета Адис Абаба и през следващите десет години ръководи екип, занимаващ се със систематични изследвания на растението. През 1974г. към него се присъединява Леджес Волде-Йоханес.

Откритието на Лемма изглежда предлага евтин и достъпен за местните начин за изкореняването на една болест, която се явява втората най-тежка напаст над Третия свят след маларията. Ранните проучвания на Лемма потвърждават потенциала на растението да се справи с болестта. Въпреки това напредъкът в разпространението на продукта е изключително бавен, поради причини, които разкриват някои от недостатъците и предразсъдаците на международната медицинска общност.

Упорството на Лемма и Волде-Йоханес, както и подкрепата на водещи учени и донори от Запада позволяват провеждането на необходимите лабораторни и полеви изследвания. Създадена е мрежа за изследване и приложение на произведените продукти, която свързва пет африкански държави, а растението се отглежда и използва за експериментален контрол на шистосомиаза.

Преди смъртта си през 1997г. Лемма и колегите му основават Фондация Ендод[2], която да обедини дейността в тази сфера. В резултат на сътрудничеството си с Лемма, Университетът Толедо, САЩ получава в Америка патент за молюскоцид на основата на растението. Целта е продуктът да бъде използван за контролиране на популацията от зеброви миди, които наскоро завладяват Големите езера в САЩ и Канада, нанасяйки тежи поражения върху водните басейни. Това дава нова надежда и възможности за отглеждане и износ на продукти, произведени от растението с цел печалба.

Аклилу Лемма има докторат по патобиология от Университета Джон Хопкинс в Балтимор, САЩ. В Етиопия той е заемал множество висши академични и съветнически позиции. От 1976г. той работи за ООН и става заместник директор на Международния център за развитие на децата към УНИЦЕФ във Флоренция, Италия, преди да стане гостуващ професор в Департамента по международно здравеопазване в Университета Джон Хопкинс.


[1] Молюскоциди – от латински “mollusca” – мекотело; молюскоцидите са вид пестициди, използвани за борба с мекотелите, най-вече срещу охлюви. (бел.пр.)

[2] Наречена така по местното име на растението Phytolacca dodecandra. (бел.пр.)

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени

Мекалу Вореде – за съхраняването на генетичното богатство на Етиопия

Статия: Мекалу Вореде (Етиопия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за съхраняването на генетичното богатство на Етиопия чрез изграждането на един от най-добрите центрове за съхранение на семена в света.”

Мекалу Вореде е роден през 1936г. в Етиопия. След като получава докторска степен по Агрономия (Генетика и развъждана) от Университета в Небраска, САЩ, той се връща в Етиопия, където се занимава с планиране на Ресурсен център за растителна генетика в Адис Абаба. През 1979г. той става директор на Центъра и остава на тази позиция до пенсионирането си през 1993г., когато се присъединява към Етиопската програма за оцеляване на семената. Вореде основава тази програма с подкрепата на канадски неправителствени организации, водени от Unitarian Service Committee (USC/Canada).

Етиопия е един от осемте ‘Vavilov Centres’ по света, които се славят с изключително генетично разнообразие. Именно това биоразнообразие – заплашено от сушата и съвременните земеделски практики – се опитва да съхрани Вореде. Освен това Ресурсният център за растителна генетика (PGRC) си поставя за задача да създаде „Стратегически резерви от семена” на традиционни местни сортове. Тези резерви могат да бъдат раздавани на фермерите, когато има суша и други сортове вероятно не биха оцелели. Само за няколко години Вореде събират и съхраняват безопасно значителен процент от генетичното богатство на Етиопия. По време на този процес Вореде не само създава най-добрия подобен Център в Африка, но и една от първите системи за съхранение на генетичен материал в света. В Центъра работят само етиопци, а Вореде обучава цяло едно ново поколение от специалисти агрономи и генетици.

Вореде се оттегля от службата си в правителството, за да се посвети на дейността си, свързана със съхранението, подобряването и използването на диворастящи видове във фермите. Съществуват изследвания, които показват, че местните сортове (примерно твърда пшеница), растящи без изкуствени торове и други химикали са се адаптирали по-добре към местните условия и добивът от тях надвишава с 10-15% добива от други съвременни сортове, и с 20-25% добива от оригиналните сортове, оглеждани от фермерите.

Като научен съветник към Програмата за оцеляване на семената, днес Ворведе насърчава развитието на подобни практики и в други региони на Африка и Азия. В тази връзка той активно участва в обучението на ръководителите на няколко генетични банки, както и на много други млади учени. Няколко инициативи за съхранение и използване на биоразнообразието в Африка ползват модела на Етиопия за своя основа и може да се каже, че Вореде има принос за тяхното развитие.

Вореде работи и на международно ниво и е първият председател на Африканската комисия за растителни и генетични ресурси. Той допринася и за създаването на Африканска мрежа за биоразнообразие. Вореде е бил председател на Комисията за растителни генетични ресурси към Организацията към ООН за храни и земеделие. Днес Вореде е член на управителния съвет на Международния институт за растителни генетичнир есурси  (IPGRI) и Международната фондация за развитие на селските региони (RAFI). През 2008 Вореде получава Награда за изключителен международен принос от National Green Award Foundation, оглавявана от президента на Етиопия.

Posted in За Обществото | Коментарите са изключени