Промити мозъци 1

Промити мозъци или седем начина да претвориш себе си е Творба на Seth Godin, която той предоставя под свободен лиценз. Преводач: Лина Калайджиева.

Първа част

Преди време, когато си бил на около четири години, системата се зае да те убеди в нещо, което не е вярно.

Не просто да те убеди, но и да те обучава, да те тренира, да промива мозъци.
Мисията: да ти покаже, че си посредствен; че покорната работа е най-добрият начин за надеждно съществуване; че да създаваш посредствени неща за посредствени хора, отново и отново, е сигурен и лесен начин да получиш това, което искаш.

Престъпи линията и системата ще те сбута обратно в центъра. Покажи признаци на истинска креативност, оригиналност или дори гениалност и добронамерени родители, учители и авторитетни фигури с нетърпение ще се занареждат да те връщат пак в правия път.

Културата ни се нуждаеше от покорни работници, хора, които биха сътрудничели без да се оплакват, и ние се заехме да създадем колкото се може повече от тях.

И така поколения ученици се превърнаха в служители- заводски работници, търсещи платени длъжности без служебни задължения. Бяхме обучени да се нагаждаме, а след това открихме, че икономиката всъщност се нуждае от хора, които се отличават.
Кога точно мозъците ни бяха промити да вярват, че най-добрият начин да изкарваш прехраната си е да имаш работа? Мисля, че все един от нас трябва да започне с това.

С времето ползата от това да работиш за другите и да следваш правилата като покорен слуга ще отмине, докато, парадоксално, трудността при намиране на свястна работа ще се увеличи.

Преминахме през няколко поколения от огромни компании, които ставаха все по-големи и големи, гигантски бюрокрации, които ставаха по-огромни, и чиновнически служби, които все повече се отдалечаваха от това да създават нещо, което клиентът всъщност би купил.

И тогава, доста внезапно, всичко това изчезна. Безработицата се покачва, има съкращения и идеята, че можеш да си намериш добра работа, която да вършиш от вкъщи, да е добре платена и да не изисква да правиш нещо повече от това да стоиш вкъщи и да бездействаш…е, тези служби вече ги няма.

Това ли е то? Отказа ли се? Това ли е краят на пътя, най-доброто, което ще получиш, началото на края?

Същата служба, но повече работа, по-малко заплащане.
Същата индустрия, но по-малък растеж, никакви предизвикателства.
Същият път, по-малко възможности за избор.

Напълно е възможно пътят ти дотук да е бил дълъг и уморителен и тежкият труд да става все повече. Възможно е. Но аз не го вярвам.

Защо ли?
Защото сега има повече начини за постигане на целите, повече свобода и повече възможности от всякога – ако ти си готов да ги избереш.

Новата индустриална революция (тази, която преживяваме, тази, която променя всичко) отвори врати за всеки (или по-скоро всеки с достатъчно ресурси и образование, за да е способен да прочете този текст). Ако разполагаш с времето, интелекта, способността да достигаш до нови идеи, които да се разпространяват, както този манифест, то тогава можеш да претвориш себе си, без значение какво правиш, с кого го правиш и какво очакват другите от теб.

Емблемите, с които израснахме (неща като General Motors, телевизията, пощенските услуги, пенсионирането, монополистките медии) изчезват и биват заместени с чисто нов начин за взаимодействие, за изкарване на прехраната, за постигане на промяна. Този нов начин не се отнася само за компаниите, но и за отделните хора – хората като теб.

Следва втора част.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото, За Разума and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.