Залудо работи, залудо не стой

Залудо работи, залудо не стой

Често ми се е случвало да направя или да трябва да направя нещо, което на пръв поглед не носи никаква полза за никого. И съм бил недоволен, без да съзнавам, че едно такова създаване на нещо излишно далеч не е толкова лошо. А нима и майката Земя и природата не дават повече от необходимото? Но защо? Защото важи принципът, че за да получиш нещо, първо трябва да дадеш. Безплатен обяд няма! Когато едно дръвче даде повече от необходимото плод на даден клон, то може да се счупи или плодът ще опада и изгние. Но това не е лошо, защото счупвайки се, дръвчето се разраства по-добре и може да носи повече и по-добър плод. А плодовете, които гният, са не само добър подобрител на почвата (и за самото дръвче), но изхранват и множество дребни гадинки. Тоест дръвчето дава излишество, от което произлизат скрити ползи.

Така и ние като поработим за нещо, от което уж няма полза, създаваме стойност, която не е задължително да виждаме от самото начало. Но рано или късно ще оберем плодовете от труда си. Съвременната икономика се основава на най-голямата възможна продуктивност и непосредствена печалба и изхожда от съждението, че суровините са ограничени, без да забелязва уроците на Земята. По този начин не само, че не създаваме жизнено необходимото излишество, но и се борим за суровини и така лишаваме близките си от най-необходимото. А нима въздухът, водата, слънцето и храната са недостатъчни? Напротив! Природата ни дава повече от необходимото, но в страха си ние го разпределяме неправилно и създаваме изкуствен недостиг.

Необходимо е отново да разберем смисъла от създаването на излишество. Това обаче не трябва да се бърка с прахосничество и разхищение. Едно е да създадем повече от необходимото, а съвсем друго е да унищожим създаденото! Забележете произхода на думите прахосничество (прах; създаваме прах, правим от нищо нещо), разхищение (хищник; унищожаваме наличното и после като хищници се борим един с друг да отнемем каквото ни трябва от ближния, вместо да създадем нещо ново) и излишество (от излиза; тоест създавайки излишък, ние започваме нещо, създаваме условията за произлизането на нещо, дори и да не знаем още какво!) Тоест създаването на излишък, както е в природата е нещо добро, за разлика от прахосничеството и разхищението. Създавайки една икономика на излишъка, ние полагаме основите на бъдещото развитие.

От дотук казаното произлиза, че е по-добре да поработим уж напразно, но със скрита полза, отколкото просто да седим. Думичката работя, работа, произлиза от раб, роб. Човек е раб Божий. А всяка една работа за Бога донася полза, според християнската мъдрост, която е заложена в народното ни творчество.

Но нека погледнем и от по-съвременна следна точка на поговорката. Случвало ли Ви се е да имате страхотно хрумване, но да ви домързи да го осъществите? Например защото имате много работа за вършене или защото Ви се струва, че няма действителна полза от хрумването Ви. И решавате, че няма да си мръднете пръста. Изследванията показват, че ако не започнете да осъществявате дадено хрумване до 72 часа, вероятността да го направите пада на 1%, тоест няма да го направите никога. Колко ли хубави и полезни хрувамния са загинали така завинаги? Колко ли възможности са пропаднали?

Изводът е: не изпускайте мига и поработете по-добре повечко, за да ви се отблагодари бъдещето, отколкото да не направите нищо. Не е глупав народа като го е казал!

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.