„Кон за кокошка“ – защо не?…

…или как да превърнем това привидно неравновесие в равновесно изобилие :)

Отдавна смятам, че светът е изпълнен с изобилни количества ресурси, стигащи за всички, но неправилното им разпределение, в следствие намесата на човека, води до излишък или недоимък, както в личен, така и в обществен план. На колко от нас таваните и мазетата са претрупани с излишни вещи, които може да са крайно необходими на някой друг? И колко от нас не разполагат с финансови средства, за да осигурят нуждите си, но пък биха могли да предложат нещо друго в замяна, било то продукция от личната градинка на село, неизползвана вещ или ръчно изработени сувенири, а защо не и идея, услуга или пък идваща навреме помощ.

За разлика от нас, Вселената не налага граници на даването и получаването, стига да има винаги движение и в двете посоки. Така че, нека се опитаме да разчупим стандартния начин на мислене, съобразяващ се с фалшивата стойност на паричните средства и да се провикнем високо: „Кон за кокошка, защо пък не!“ Защото, дали стойността на търсеното съответства на тази на предлаганото, е въпрос на личното усещане на всеки участник в размяната, тъй като за един е ценно едно, а за друг – друго. Например, ако аз имам на разположение цяло стадо коне, но нито една, необходима и желана кокошка, разбира се, че ще ми звучи достатъчно справедливо такава размяна. Тук някой ще каже: „Ама защо просто не продадеш един кон и не си купиш цял куп кокошки?!“ По няколко причини. Първо, защото не винаги ни е по вкуса и възможностите да се съобразяваме със стойността на финикийските знаци, налагана от финансовите институции. И второ, често е много по-важен личният контакт и споделянето, които възникват в процеса на размяната. Ако просто отидеш на пазара и продадеш стоката си е много по-малко вероятно да създадеш топли контакти с купувачите, докато при натуралната размяна всичко е процес на договаряне, при което спонтанно могат да се зародят дори приятелства, които и в бъдеще да носят ползите на позитивния взаимообмен. Център тук става не придобиването на нещо и натрупването на лична облага, а съпричастността, взаимопомощта и откритостта при споделянето.

За да бъдем обективни обаче, е необходимо да не се ограничаваме само с физическата проява на нещата. Всъщност, много по-важен аспект е как действията ни се отразяват във фин план. Човечеството е превърнало парите в нещо като посредник в потока на енергията и по този начин е довело до забравянето на един от основните закони на Вселената, този за постоянния обмен на енергиите или даването и получаването в равновесие, но равновесие не в покой, а постоянно подхранващо се от движението им. Възприемането на парите като траен и неразвалящ се посредник (за разлика от хранителните продукти, например) е довело до тяхното задържане и съответно натрупването им се е превърнало в самоцел. И тук вече се проявява дисбаланс в енергийния обмен, при който везните се накланят рязко в посока „получаване“.

Желанието, непрекъснато и само да получаваш, води до задържане и натрупване на полученото, което в основата си е страх от загуба. То е и жажда за контрол, тъй като всеки един страх в основата си е страх от това, че нямаме контрол върху ситуацията. Там, където има желание за контрол над външни ситуации, там има и неприемане и дори агресия към всичко, което пречи той да бъде упражнен. Всички сме свидетели до какво е довело това в съвременния свят.

Добрата новина е, че властта и контролът, сами по себе си, не са нещо негативно. Негативен или позитивен е само смисълът, който ние им предаваме чрез действията си. И какво се оказва – че властта е в наши ръце. Необходимо е само да обърнем фокуса. Позитивен е този контрол, чийто фокус е навътре към нас самите и е с цел/намерение позитивна трансформация. Позитивна в смисъл на носеща еволюция за най-висше благо на всички. И тогава се научаваме наистина да бъдем себе си, да даваме и получаваме без да „претегляме на везните“. Свободно, открито и съзнателно!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата, За Ежедневието, За Разума and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.