Отсъствия по собствена воля

Някои по напредничави психолози и учители предлагат децата да имат право да отсъстват по 30 дни от училище. По собствено желание и извинено, без някой да ги пита защо. Звучи ми много добре, но се оказва, че голямата част от учителите и родителите са … против. Против доброто на децата.

Е, моделът не е нов. Учих (по правилно да кажа следвах) в НПМГ – Национална природо-математическа гимназия. Бележници, дневници и учебници нямахме. Най-важният документ беше така наречения пътен лист. Става дума за едно листче, на което учителите си водеха отсъствията. Най-ценния документ в цялото училище. Даваше ни се право да го видим един път месечно. Хубавото беше, че незнайно защо, пътния лист започваше да се води от първи октомври. Казано с други думи, и да искаха, учителите не можеха да ни пишат отсъствия дотогава. Не е трудно да се досетите, че не бяха много тези, които се появяваха в час между 15 септември и 1 октомври. Но пък всички ходехме на училище или общувахме помежду си около училището.

А учителите не пишеха отсъствия, но преподаваха материал като за световно без да изпитват и бам, едно прекрасно контролно след това и който не е посещавал и не е учил – честито начало на мъките. Устни изпитвания при нас почти нямаше. Всичко беше на две контролни през срока и който не е доволен от двете оценки може да стане на целия материал да го изпитат и каквото изкара това е.

Но за друго иде реч – за свободата в НПМГ. Училищният психолог Иван Игов беше въвел още преди около 20 години правото всеки да отсъства 15% от часовете, без да има необходимост да се оправдава защо. При нас извинени и неизвинени отсъствия нямаше. Който когато иска може да не ходи на училище, стига да не надвиши тези 15% отсъствия. Това прави всъщност 5 седмици. Имахме право да не ходим 5 седмици или 25 дена на училище. Като сложим и първите 10 учебни дни преди да излезе пътния лист, то ставаха 35. Повече от месец.

Обаче внимание – някой може да реши да не ходи на контролните. Може, няма лошо. Разрешено е. Но минимум две оценки трябва да има всеки на срок по всеки предмет. Ако не – изпит след срока. Всъщност, всеки който иска, можеше и въобще да не ходи на училище – надхвърлиш ли 15% отсъствия по даден предмет, то се налага да се явиш на изпит след срока. Някои ходеха само на изпитите. Всеки сам си избираше стратегията. Моята беше септември да играя футбол, баскетбол, тенис на маса и всевъзможни други спортове по цял ден. Или просто да се наслаждавам на общуването със съучениците. И същото се повтаряше всяка година от средата-края на май до края на юни. През останалото време присъствах и събирах заветните две оценки.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.