Демокрация, гражданско общество, пряко управление и … ?

Баба ми едно време ми разказваше, че в училище един учител им пишел като най-висока оценка четворка. Двойката означавало, че не знаеш, тройката – знаеш достатъчно, четворката – знаеш много, петицата – тя е само за учителя, който знае най-много и шестицата е само за Бог.

Аз пък докато работех по един проект в университета гледах еуфорията по уеб 2.0 и предупреждавах, че това няма да доведе до успех, че ни трябва уеб 3.0 и си мислех как да го приложа. Докато един ден професора не ми каза, че не е толкова любопитно как да приложим уеб 3.0 в нашия проект, а да познаем какво е уеб 4.0 и да работим в тази насока.

Защо ли Ви пиша всичко това? Защото човек трябва да се научи да може да надскача себе си. И това важи и за обществото. В България правим първите си нелепи крачки в демокрацията и всячески се стремим да постигнем гражданско общество. Лошо, че не ни се отдава, но още по-лошо, че не гледаме какво се случва на други места. В Германия например гражданско общество има, но това не им стига и се борят за пряко управление на населението и възможността за вземане на всеобщи решения. Аз пък се питам каква ли е следващата стъпка след прякото управление? Защо ли се сещам за Исландия? Държава създадена от желанието за свобода и независимост, вечна република. Дали оттам няма да видим следващата стъпка? Свобода …

Или я има вече тази следваща стъпка? Защо ли се сещам за някои индиански племена по Амазонка – общество без официално управление, в които всеки член има свободата да поеме отговорност и да вземе решение. Дали това не е модел? Трябва ли за всяко нещо всички да решават? Решения взети от мнозинството по-добри ли са от тези взети от малцинството? Нима за всеки няма собствено решение? Нима няма общество на свободата, в което всеки да живее свободно, но и да не пречи на другите. Свобода …

А какво е свободата? Нима това не е възможността за пълно личностно осъществяване и разгръщане. Нима това не е законът на Любовта? Нима това не ни беше показано още преди 2000 години? Нима е необходимо да бърникаме в една структура, която е мъртва по рождение? Нима демокрацията (власт на народа) не е пак власт, независимо в каква точно и колко „напредничава“ форма? Трябва ли да има власт на когото и да е било над каквото и да е било? В природата властва ли някой над някого? Бог властва ли? Или дава благословия на всеки? Не е ли всеки еднакво благословен? С какво право едно мнение ще властва над друго?

Трябва ли съвкупността на хората, тяхното единство, обществото, да има структура, да бъде формално организирано или може да му се даде свобода за пълно разгръщане чрез собствената динамика. Нима обществото не е жив и динамичен организъм, който може да бъде оставен да се развива свободно? Нима чрез закони и правила се постига нещо повече от единствения закон на Любовта?

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.