Неделята

НеДелята, денят без дела, в който се счита, че не трябва да вършим нищо. Празничният ден, в който трябва да почувстваме празнотата. Неделята, денят на почивка и спокойствие, който очакваме с нетърпение и който после проклинаме толкова много. Особено в Германия неделята е изпълнена с такова спокойствие, че човек има чувството, че е последният останал човек на земята и че нищо не се случва. Мигове, в които може да се усети защо Норбеков казва, че спокойствието води единствено и само към вечното спокойствие.

Спокойствието може да умори (временна умора или край, завършек) човек, така,  както може и да му даде да си почине. Всъщност, какво означава да си почиваме? Почивам не случайно има две значения – временна почивка и постоянна почивка ;) Почивам, уморя, спокойствие, празник… – нима всички тези думи, които уж са хубави не означават едно – неизбежния край, свършека? Да, сигурно защото всеки един край е и ново начало.

Може би страхът от неделята, от безкрайния покой, ни плаши и затова дори точно в неделя се чувстваме по-зле, по-неприятно и в нас се създава едно безкрайно напрежение и тежест. И затова, въпреки че трябва да си почиваме, ние скачаме да се срещаме с приятели, спортуваме, вършим къщна работа, отдаваме се на хобитата си, само и само за да сме заети, за да не сме недейни, да не сме в неделята. Изпитвали ли сте го и Вие така?

Но неделята може да протече и по друг начин. Ако обърнем нещата. Ние можем да продължим да сме физически, умствено и емоционално дейни, но в същото време можем да сме и в душевен мир. Именно мир е думата, която ни дава необходимата ни тишина и пълнота в празнотата. Мирът е странно нещо. В него не се случва нищо, като че ли той е пълно бездействие. И е. И в същото време „мир“ означава и „свят“. В мирът се съдържа целия свят. Изглежда мирът е и нищо и всичко едновременно. Мирът е свят. А „свят“ има също две значения. Свят е вътрешния ни мир в неделя, независимо от външните ни действия.

И точно в този мир, в тази святост на неДелята е нейната истинска същност. И точно такава беше последната ми неделя. Колко е прекрасно да се изживее неделята без да трябва да се изживее свършека. Колко е прекрасно, когато прераждането и възвисяването, раждането ни за новата седмица, стане в мир и святост и ни зареди с нови сили за действия.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.