Пълзящият ирис

„Пълзащият ирис“ е първа част от главата „Как да изплетем “мрежата в общността”“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Лиз Уокър. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

Алегра и Сара (9г. и 4г.) минават покрай къщата ми и ги викам, за да видят нещо специално: моят пълзящ ирис е цъфнал с красив цвят като на орхидея.

“Цветът ще го има само един ден”, обяснявам аз. “Може да го видите как разтваря листчета рано сутрин и до вечерта вече ще е повяхнал. Когато живеех в града, цъфтеше само веднъж в годината. Този един ден беше специален, оставах си в къщи и не ходех на работа, за да мога да го видя. Но сега живея в Итака и ирисът цъфти много по-често. Радва се на повече светлина в слънчевия ми дом.“

Алегра има испанска кръв, очите й са големи и кафяви и косата й е черна. Сара има еврейска кръв и косата й е като къдрава златна грива. Момичетата се надвесват над нежния бял цвят с ярка лилава сърцевина. „Ммм, ухае толкова хубаво!“ Ирисът има сладък, почти пикантен аромат, силен като този на гарденията. Упоителен аромат. Предлагам на всяко от момичетата стрък от цветето. „Защо се казва пълзящ ирис?“ пита Алегра. „Защото всъщност е тропическо растение, което расте много бързо и пуска мустаци, сякаш пълзи напред.“ Момичетата си тръгват, а аз се замислям какво символизира пълзящият ирис.

Когато растението пуска нов зародиш пуска и 20-30 см мустак, за да проучи новото място. Ако няма достатъчно почва или достатъчно вода за зародиша, мустакът се покрива с лепкави люспи и постепенно умира. А ако зародишът намери това, от което има нужда, от него се развива цяло ново растение.

В началото растението ми цъфтеше толкова рядко и радостта ми беше много голяма. По-късно, когато започна да пуска все повече зародиши, започнах да ги раздавам на най-близките ми приятели. Сега цветето расте като лудо и имам няколко големи растения около къщата. Осъзнах, че, раздавайки зародишите му, аз допринасям за цялостното развитие и благополучие на цветето ми. По същия начин, когато свободно обръщам внимание, обичам и давам парите си, допринасям за цялостното развитие и благополучие на общността, в която живея. Това прави и мен здрава и щастлива. Подобно споделяне не е жертва, а радост, любов, която мигновено се връща като щастие. Както пълзящият ирис, така и ежедневните ни прояви на солидарност и съчувствие изпълват общността с приятен аромат.

В ЕСИ (екоселище Итака) ние живеем живот с грижа за отношенията помежду ни. Храним се заедно няколко пъти седмично, работим в групи и сами си организираме забавления. Опознаваме съседите си без да ни се налага да ходим където и да било. С времето изграждаме доверие и близост помежду си. Опитът показва, че изплитането на социалната мрежа отнема поне толкова време, колкото и построяването на физическия облик на общността ни.
Ползваме принципа на съжителство, който е добър старт за изграждането на социални връзки. Съжителството, свързването на отделните сгради, както и планът на самото място предразполагат към общуване и чести срещи, като същевременно се запазва и пространсвото на отделния дом. Къщите, пътеките и общите градини са събрани заедно, още повече, че имаме и Общата къща, където се храним заедно и където си играят децата. Решенията се взимат в съгласие, лидерството е споделено, а и винаги има възможност за включване в работни проекти, събрания и ежеседмични задължения. Въпреки добрите социални и архитектурни структури опитът показва, че се изисква допълнително усилие, за да се опознаем по-дълбоко, умение, което съвременната забързана култура не ни дава.

През 1997г., след пет години посветени на работа и след стотици срещи, Общата къща беше завършена и всички 30 семейства се бяха нанесли. Всички бяхме очаквали този момент с нетърпение. Смятахме, че ще се почувстваме като едно цяло от само себе си, по същият начин по който домовете ни бяха заедно и имахме Общата къща, и се разминавахме по общите пътеки. Но не беше така. Ние вече знаехме какво е да сме на срещи заедно, но не и какво е да живеем заедно. Знаехме кой как се държи на срещите, кой обича да говори, кой трябваше да бъде подтикван да споделя мнението си, кой е добър слушател, кой умееше да обори друг в спор. Но нямахме наистина представа какво всъщност се случваше с живота на всеки един от нас.

Следва втора част.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.