Групи по задълбочаване

„Групи по задълбочаване“ е втора част от главата „Как да изплетем “мрежата в общността”“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Лиз Уокър. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

Към първа част.

Вече имахме на разположение опита на друга общност и решихме да го надградим. Организирахме смесени групи от мъже и жени, които нарекохме „групи за задълбочаване на взаимоотношенията“, за по-кратко – „групи по задълбочаване“. Идеята бе приета добре и скоро половината от възрастните се бяха присъединили към своя група и споделяха, че смятат, че е добре взаимоотношенията да са по-близки. Всяка група от по 6–8 човека се срещаха сутрин две съботи в месеца, а всеки помагаше с грижата за децата.

Всяка група си имаше свои начини, но всички имахме практиката на откровено споделяне. Това бе идеалната възможност да се опознаем наистина. Обикновено всеки има 5–10 минути да разкаже какво се случва с живота му/й. Така научихме как се чувстваха някои от нас, когато родителите им идваха да ги посетят, какво е да си безработен, как някой опитва да се справи с буйното поведение на сина си, кой има брачни проблеми. По правило разговорите бяха конфиденциални и хората се отнасяха с уважение един към друг. Мога да потвърдя, че нищо не може да се сравни с единната подкрепа на група близки хора. Дори само да бъдеш център на вниманието беше достатъчно, за да настъпи промяна, да се почувстваш сякаш най-добрият ти приятел те изслушва. Аз самата се научих да гледам откровено и обективно на живота си, да се радвам на добрите неща, да търся подкрепа в трудните моменти. Беше ми много приятно да споделям с хората, с много от които очаквах да сме като семейство за остатъка от живота ми. Първоначалните групи се събираха около година, след това се сформираха нови групи, с различни членове и след няколко години сякаш изчезнаха. Сега поради многото новодошли възобновихме практиката и ето как отново, 6 години по-късно, половината от хората вземат участие в „групите по задълбочаване“. Резултатите бяха зашеметяващи. Много хора казват, че нуждата им да бъдат приети, такива каквито са, е задоволена и, съответно, приемаха другите такива каквито са.

Групите могат да помогнат на хора, които преживяват промени, най-хубавото е, че практиката може да се прилага навсякъде. Не е нужно да живееш в екоселище, за да споделяш.

Личностното изграждане, което може да започне посредством групите, е подкрепено и от живота в общността. Харесва ми да мисля, че всички ние сме камъни в поток и както ръбовете на камъните се изглаждат, така и със съжителството си ние ставаме благи и гладки. Подобно нещо може да се случи в подпомагащата среда на нашата общност. Хората идват в ЕСИ с неразрешените си проблеми и неизбежно се опълчват на групата. Онези, които се захващат отговорно с израстването си, са дръзки и започват да изглаждат ръбовете си. Сами се изправят срещу проблемите си, разнищват ги и стигат до решение, промяната у тях не остава незабелязана, красотата им започва да свети отвътре.

Следва трета част.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.