Измайсторени празненства

„Измайсторени празненства“ е трета част от главата „Как да изплетем “мрежата в общността”“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Лиз Уокър. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

Към втора част.

Сред най-удовлетворяващите аспекти на нашето съжителство са общите празненства. Не е нужно кой знае колко, за да стане весело – достатъчно е да има кой да се вдъхнови и да го организира. Добавете и обща трапеза, малко музика, танци или някакъв ритуал и готово! Празнуваме Велик ден с лов на яйца, Чанука с картофени сладки (готвим ги с дузини). Други еврейски празници, Коледа с украсяването на елха, голямо празненство за Деня на благодарността (допълнено с веганска „пуйка“), от време на време имаме по някоя вдъхновена от будизма церемония или пък друг ритуал е център на внимание в определено време на годината. Празнуваме есенни и летни фестивали. През цялата година има рождени дни, но ние не правим само обикновени празненства. В нашата общност ние си измисляме, измайсторяваме поводи за празник, дали вдъхновен от някой съществуващ или не. Ние се радваме и очакваме тези моменти.

Наш любим празник е „Денят, в който мъжете правят торти“.
„Денят, в който мъжете правят торти“, 8 август 2002 г.
Началото на август е и къпините са натежали и се ронят от клонките. В единия край на ЕСИ имаше къпинови храсти, още когато купихме участъка. Градинарят, който тогава косеше полята направи пътека около къпинака. Той ни каза, че мястото е добро и ще дава много плод.

И наистина, само това местенце ражда доста и сочни къпини. Приятелят ми Джаред праща имейл до всички да им напомни, че в събота е седмият годишен „Ден, в който мъжете правят торти“. В събота Джаред, съпроводен от нееднородна група мъже и момчета, отива в къпинака. По-досетливите носят стари дънки и дълги ръкави, въпреки че е доста горещо. По-неопитните са по къси гащи и тениски и скоро целите са изподраскани. Цял следобед мъжкият екип бере къпини и прави заготовки за тортите. От време на време някоя от дамите бива питана за съвет относно гъстотата на тестото, но повечето мъже знаят какво правят. Накрая сладкишите влизат във фурната на Общата къща. Хората се прибират по домовете си да хапнат лека вечеря, придружени от близки и приятели, и отново се събират в Общата къща. Джаред ръководи церемонията, която включва пеене на песни, специално написани или пренаписани за случая.

Хората си припомнят знаменателни случки от изминалата година. Джаред рецитира специално написана поема за беритбата на къпини:
В устата или в торбата?
В устата или в торбата?
За няколко часа това е целият ми живот.
Аз съм Буда в къпинака.

Идва и моментът на процесията. Около 15 мъже и момчета минават на парад със сладкишите си. Всеки прави представяне на своята торта. Този сладкиш е комбинация от къпини и банани, изрисувал съм пират отгоре му, казва един младеж, а всички чакаме моментът на яденето. Имаме избор от 15 сладкиша, както и ванилов сладолед и тофути (вегански сладолед). Всички сядат по масите и показват един на друг вече лилавите си езици и зъби. (Знаете ли, че само домашните къпини оцветяват устата? Оранжерийните просто нямат това свойство). Хапваме и се усмихваме с лилавите си уста и зъби и се радваме на успешния ден, в който мъжете правят торти…

Следва четвърта част.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.