Кризисни мигове

„Кризисни мигове“ е четвърта последна част от главата „Как да изплетем “мрежата в общността”“ на книгата „Над мен и Теб“. Автор Лиз Уокър. Преводачи са нашите приятели Новогорци.

Към трета част.

Нашата общност има опит със съвместния живот, съвместната работа и съвместните празненства, как да общуваме пълноценно и как да разрешаваме конфликти. Смятам, че направо блестим, когато отбелязваме важно събитие или когато подкрепяме някого в тежък момент. Групата ни е голяма и важните събития и кризисните моменти са изненадващо много. Някой завършва образованието си, на друг му се ражда дете, хора остават без работа, хора се разделят или губят близък. Ние сме свидетели на живота на останалите и осъзнаваме, че можем да обичаме повече, отколкото предполагаме. Ставаме по-големи хора. Това, което правим в Итака, не е нещо ново. Хората са живели в сплотени групи хиляди години, били те австралийски аборигени или заселници в градовете на Нова Англия.

Нашият успех, както и този на другите, се дължи на силните връзки помежду ни. Преплитаме тъканта на нашата близост като се учим да се грижим един за друг и създаваме тази култура на подкрепа. Радостта и мъката на един от нас се съпреживява от всички, предизвиква реакции у всеки. Случва се някой и да има здравословен проблем. Юлия, която е майка на 2 момчета, страда от епилепсия. Съпругът й Род я намира един ден на стълбите, в безсъзнание и с кърваво чело. Хирургът, който я оперира каза, че не е вадил толкова голям съсирек кръв от живо човешко същество. Кръвоизливът можеше да остави трайни увреждания. Общността ни се сплоти и имаше молитви всяка нощ. Род посещаваше болницата с придружител. Готвехме за семейството, придружавахме момчетата до училище и обратно. Една от съседките почистваше къщата и миеше чиниите всеки ден. Направихме колаж от снимки на Юлия и семейството й, написахме й пожелания за оздравяване и го занесохме в болницата. Имаше кой да я масажира, кой да й носи цветя или да й пуска филми и музика. Почти всеки помагаше по свой начин. За учудване на лекарите, само 2 седмици след злополуката Юлия вече не беше в болницата.

Изглеждаше, че почти напълно е възстановила двигателните си функции и, въпреки  че все още се чувстваше дезориентирана, мисълта й беше бистра. Възстановяването й беше истинско чудо и Юлия го обяснява с подкрепата и любовта, която й е дала общността.

Край на главата.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.