За мъжете, жените, обществото и поведението

Много ми харесваш, Ти си прекрасен човек, но нека да си останем само приятели.

Съзнателно започвам с едно от любимите ми клишета, което често съм чувал да ми казват на мен, но и на приятелите и познатите ми, а дори и на улицата от случайни хора. Да, нежен начин да кажеш истината в очите и да откриеш намеренията си. Но и клише. Но и думи, които често се превръщат в тежка лъжа, защото не само Любовта изчезва след тях, но и приятелството. Думи, които водят всъщност до началото на края на дори незапочнали приятелства. Мога съответно само да се радвам, че въпреки тях, не съм загубил нито едно приятелство. От което понякога дори след това се е разразила истинска Любов. И думи, които с радост твърдя, че не съм казвал. Ако все пак съм го правил, то се извинявам за това.

Думи, които приписваме много често на жените, но думи, които в днешно време казват често и мъжете. Странно нещо е понякога обществото. Не толкова заради жените, които са странното му проявление, а по-скоро заради мъжете, които са първопричината. Мъжко общество, в което е заложено жените често да са нещастни, дори когато са свободни да живеят както желаят и дори когато го правят наистина. Общество, в което малките момиченца често живеят без бащи, защото те предпочитат да работят или да изоставят семействата си. И в което жените съответно не могат да изживеят както трябва едиповия си комплекс, което после постоянно им пречи в Любовта.

Общество, в което не само мъжете, но и все по-често жените, едва ли не нямаме право да изразяваме открито чувствата си. Мисли – може, чувства – не. Що за едностранен свят. Все едно птички родени да летят, но с подрязани криле (не че и това не правим). Птички, родени на воля и за свобода, но пъхнати в кафези. Това са нашите чувства. Както се отнасяме с животните, така се отнасяме и със себе си. Така сме дресирани, пардон, възпитани.

Общество, в което насилието от страна на по-силния към по-слабия, от страна на мъжа към жената (или дори децата), продължава да си го има. Общество, в което жените често приемат насилието и налагането на мнение, за нещо „нормално“, част от ежедневието, въпреки че те не са нищо естествено. Не насилието, а доброто и Любовта са заложени в нас. Но промиването на мозъци и чувства е голямо. И „мацките“ си падат не по истинските и неподправени мъже, които дават Любов и взаимност, а по тези „пичове“, които раздават шамари и гледат на жената като на нещо неразбираемо, което е важно да използваме, а не да възприемем или да опознаем. И как оживява в обществото ни един пернишки виц:

Седят си момче и момиче в колата. Момчето удря без причина мощен шамар на момичето и си мисли: „Копел’е, този път май прекалих“. А момичето си мисли: „Стабил’ен е“.

И как колелото се завърта – каквото даваш, това и получаваш. И докато „въртим“ две на малкия си пръст, то неусетно забелязваме как „две“ ни въртят на малките си пръстчета и как неусетно са излетели при следващия голям „пич“. А колелото може вечно да се върти, ако не сложим кол в спиците му и не го запрем. За нашето си, собственото си колело и поведение идва реч. Колелата на другите са си техни, те да му мислят как ще ги спират. А който не успее да го направи, то може да си купи хамстер в клетка с въртящо се колело, да го гледа как се върти до безкрай вътре и да се надява, че ще види себе си някъде там.

От казаното по-горе никак не трябва да ни учудва как толкова често хората днес не могат да почувстват пълна взаимност и се стига в един миг до избора на по-малкото зло – или самостоятелен живот в егоизъм или избор на партньор, който става, с който можем да живеем, макар и без да сме в хармония. И тогава следната приказка добива вярност:

Хубавите ябълки, прасетата ги ядат.

Тя, тази приказка, крие в себе си привличането на противоположностите във физически аспект. Затова и често се случва, че именно готини хора се събират с не чак толкова готини. Но в Духовния свят се привличат подобните. Това пък, от своя страна, идва да покаже колко е вероятно в такива връзки и семейства да не съществува хармония. Това може да помогне, разбира се, и на двете страни да се развият. Но пък и спира възможността за взаимно развитие в пълно единство. А именно в такова едно пълно личностно разгръщане и на двамата, се крие формулата 2 >> 1 + 1. Знакът „>>“ означава „много повече“. Единството, в което двама души заедно разгръщат по възможно най-пълен начин талантите и способностите си и създават заедно.

Но, всъщност, колкото повече се обострят тези наблюдения в обществото, толкова по-добре. Това означава, че това „странно“ поведение се пренасища и скоро ще изчезне. Появяват се нови, съвсем различни хора, цели поколения, които ще променят липсата на мъже в семейството и липсата на изказ на чувствата между хората. В същото време, хората се отварят и към други възможности. Все пак сме същества със свободна воля. Това означава, че не е нужно да избираме между по-малкото зло. Винаги има възможност за избор на по-голямото добро. Само трябва да отворим очите си, пардон, сърцата си.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.