Преживяване близко до смъртта на Бети Ийди

Тази Творба е от страницата Преживявания близки до Смъртта.

Бети Ийди умира за малко на 18 Ноември 1973 поради усложнения от операция. След като се връща към живота, Бети страда от депресия. Tолкова болезнена е била раздялата й със светлината на любовта, която тя e преживяла по време на нейната клинична смърт. Двадесет години по-късно, след като споделя историята си със семейството и приятели и с критично болни от рак хора, Бети е била подтикната да напише своето преживяване, така че по-широка публика да сподели неговата красота. През 1992, “Обгърната от Светлината” става класика, публикувана от малко издателство в град Карсон, Невада.

Напускайки тяло си

Бети Ийди напуска тялото си през гръдния кош и се носи над леглото си. Три качулати като монаси същества се появяват, които тя идентифицира като нейните ангели пазители. Те й казват, че са били с нея през вечността и че тя е умряла преждевременно. Притеснена за семейството си, което е оставила, тя отива като дух до нейния дом, за да ги види, но открива, че не може да бъде видяна от тях. Бети после се завръща в тяло си, където я чакат нейните ангели пазители.

Влизайки в Светлината на Исус Христос
[Следващото е със собствените думи на Бети]

Видях върха на една светлина в далечината. Черната грамада около мен започна да приема по-скоро формата на тунел и почувствах, че пътувам през него с голяма скорост, бързайки към светлината. Бях инстинктивно привлечена към нея, въпреки че отново почувствах, че други може да не са. Като се приближих до нея, забелязах фигурата на един мъж, който стоеше в нея със светлина, излъчваща се навсякъде около него. Като се приближих още малко, светлината стана по-ярка, неописуемо ярка, много по-ярка от слънцето и знаех, че никои земни очи в тяхното естествено състояние не могат да погледнат тази светлина, без да се повредят. Само духовните очи можеха да я изтърпят и оценят. Като се приближавах по-близо, започнах да се изправям.

Видях, че светлината около него беше златна, сякаш цялото му тяло имаше златен ореол, и можех да видя, че златния ореол се пръсна около него и се разпространи в ярка чудна белота, която се разшири до известно разстояние. Почувствах неговата светлина да се смесва с моята и почувствах моето светлинно същество да се привлича от неговото. Сякаш имаше две лампи в една стая, двете светещи и тяхната светлина се сливаше. Трудно е да се каже къде едната светлина спира и къде започва другата. Те просто станаха една светлина. Въпреки че неговата светлина беше много по-ярка от моята, осъзнах, че моята светлина също ни осветяваше. И като се сляха нашите светлини, се почувствах сякаш стъпих в неговото лице и почувствах силна експлозия от любов.

Беше най-безусловната любов, която някога съм чувствала и видях неговите ръце да се отварят, за да ме получи и аз отидох при него и получих неговата пълна прегръдка и си повтарях: “У дома съм. У дома съм. Най-накрая у дома”. Почувствах неговия огромен дух и знаех, че винаги съм била част от него, че реално никога не съм била разделена от него.

И знаех, че бях заслужила да съм с него, знаех, че той е моят спасител, приятел и Бог. Той беше Исус Христос, който винаги ме е обичал, дори когато си мислех, че ме мрази. Той беше самия живот, самата любов и неговата любов ми даде пълна радост, дори до преливане. Знаех, че го познавам от самото начало, отдавна преди моя земен живот, защото моя дух го помнеше.

През целия си живот се страхувах от него и сега видях, знаех, че той беше моя най-превъзходен приятел. Нежно, той отвори ръцете си и ме отдръпна назад достатъчно, за да видя неговите очи и ми каза, “Твоята смърт е преждевременна, все още не е твоето време”. Никои досега изговорени думи не бяха влезли толкова в мен, колкото тези. Дотогава не чувствах, че имам цел в живота. Аз просто се разхождах без цел, търсеща любов и доброта, но никога не знаех дали моите действия са правилни. Сега, в тези думи, почувствах мисия, цел. Не знаех каква е, но знаех, че моя живот на Земята не е бил безсмислен.

Не беше все още моето време.

Моето време ще дойде, когато моята мисия, моята цел, моя смисъл в живота се изпълни. Имах причина да съществувам на Земята. Но въпреки че разбрах това, моя дух се съпротиви. Това означаваше ли, че ще трябва да се върна? Казах му, “Не, никога не мога да те напусна сега”.

Той разбра какво имах предвид и неговата любов и приемане към мен никога не се колебаеха. Моите мисли бързо летяха, “Това ли е Исус, Бог, съществото, от което се страхувах целия си живот? Той изобщо не е това, което си мислех. Той е пълен с любов”.

Учейки се от Господ

Тогава започнаха да ми идват въпроси в главата. Исках да зная защо умрях – не преждевременно, но как моя дух е дошъл при него преди възкресението. Все още се затруднявах от ученията и убежденията от моето детство. Неговата светлина сега започна да изпълва ума ми и на всички мои въпроси бе отговорено дори преди да ги задам. Неговата светлина беше знание. Имаше силата да ме напълни с цялата истина. Като добих увереност и позволих на светлината да се влее в мен, моите въпроси идваха по-бързо, отколкото си мислех, че е възможно, и им бе толкова бързо отговорено. И отговорите бяха абсолютни и пълни. В моите страхове, аз бях преценила погрешно смъртта, очаквах нещо, което не беше така. Гробът никога не беше предназначен за духа, само за тялото. Не почувствах съдене, за това, че съм правила грешки. Имаше го само чувството, че една проста жива истина е заменила моите грешки.

Разбрах, че той беше сина на Бог, въпреки това той самия беше също Бог и че той е избрал преди създаването на света да бъде нашия спасител. Разбрах, или по-скоро си спомних, неговата роля като създател на Земята. Неговата мисия беше да дойде в света, за да учи на любов. Това знание беше по-скоро като припомняне. Неща идваха обратно към мен от отдавна преди моя живот на Земята, неща, които нарочно са били блокирани от мен чрез “завеса” на забравата по време на моето раждане. Като повече въпроси изскачаха от мен, осъзнах неговото чувство за хумор. Почти смеещ се, той предложи да намаля, и каза, че можех да зная всичко, което пожелаех.

Но аз исках да знам всичко, от началото до края. Моята любознателност беше винаги мъчение за моите родители и съпруг, и понякога и за мен, но сега тя беше благословена и аз бях радостно разтреперена от свободата на учението. Бях учена от майстора учител! Моето разбиране беше такова, че можех да разбера тонове моментално. Беше сякаш да погледна една книга и да я разбера с поглед, въпреки че можех просто да седя, докато книгата се разкриваше пред мен във всеки един детайл, напред и назад, навън и навътре, всеки нюанс и възможно предположение.

Всичко на момента. Като разбрах едно нещо, повече въпроси и отговори идваха към мен, всички насложени един върху друг и взаимодействащи, сякаш цялата истина беше вътрешно свързана. Думата “всезнаещ” никога не е била толкова смислена за мен. Знанието проникваше в мен. В известен смисъл то стана мен и бях очарована от моята способност да разбера мистериите на вселената просто като разсъждавах по тях.

Исках да знам защо има толкова много църкви по света. Защо Бог не ни е дал само една църква, една чиста религия? Отговора дойде при мен с най-чистото разбиране. Всеки един от нас, ми беше казано, е на различно ниво на духовно развитие и разбиране. Всеки човек следователно е подготвен за различно ниво духовно знание. Всички религии на Земята са нужни, защото има хора, които се нуждаят от това, което те учат. Хората от една религия може да нямат пълно разбиране на евангелието на Господа и никога няма да имат, докато са в тази религия. Но тази религия се използва като трамплин към по-голямо знание. Всяка църква изпълнява духовни нужди, които вероятно други не могат да изпълнят. Нито една църква не може изпълни нуждите на всички на всяко ниво. Като един индивид издигне неговото ниво на разбиране за Бог и неговия собствен вечен прогрес, той може да се почувства незадоволен с учението на неговата настояща църква и да потърси друга философия или религия да запълни празнотата. Когато това се случи, той е постигнал друго ниво на разбиране и ще желае още истина и знания и друга възможност да расте. И с всяка стъпка по пътя, тези нови възможности да се учи ще бъдат давани.

Като получих това знание, знаех, че нямаме правото да критикуваме никоя църква или религия по никакъв начин. Всички те са ценни от негова гледна точка. Много специални хора с важни мисии са поставени във всички страни, във всички религии, във всяка спирка на живота и те могат да докоснат други. Има пълнота в евангелието, но много хора няма да я придобият тук. За да разберем истината, ние трябва да слушаме Духа и да премахнем нашето его.

Исках да науча значението на живота на Земята. Защо сме тук? Както се наслаждавах на любовта на Исус Христос, не можех да си представя защо някой дух по желание ще напусне този прекрасен рай и всичко, което той предлага, да обиколи светове, да създава идеи, да придобива знания. Защо някой ще иска да дойде тук? Като отговор си спомних създаването на Земята. Всъщност преживях го сякаш се случваше пред очите ме. Това беше важно. Исус искаше да приема това знание. Той искаше да знам, как се чувствах когато създаването стана. И единствения начин да направя това беше да го видя отново и да почувствам това, което преди съм почувствала.

Всички хора като духове преди човешкия свят са взели участие в създаването на Земята. Ние се вълнувахме да сме част от това. Ние бяхме с Бог и знаехме, че ни е създал, че бяхме неговите собствени деца. Той беше доволен от нашето развитие и беше пълен с абсолютна любов към всеки един от нас. Също Исус Христос беше там. Разбрах, за моя изненада, че Исус е бил отделно същество от Бог, с неговата собствена божествена цел и знаех, че Бог е бил нашия общ Баща. Моето протестантско възпитание ме е научило, че Бог Бащата и Исус Христос са били едно същество. Като всички ние се събрахме, Бащата обясни, че като идваме на Земята за известно време ще развием нашата духовност. Всеки дух, който трябваше да дойде на Земята, е помагал в планирането на условията на Земята, включително и законите за смъртта, които ще ни ръководят. Те включваха законите на физиката, както ги знаем, ограниченията на нашите тела и духовните сили, които ще можем да постигнем. Ние помогнахме на Бог в развитието на растителния и животински свят, който ще бъде тук. Всичко бе създадено от духовна материя преди да бъде създадено физически, слънчевите системи, слънцата, луните, звездите, планетите, живота на планетите, планините, реките, моретата и т.н. Видях този процес и после, за да го разбера по-нататък, ми беше казано от спасителя, че създаването на духа може да се сравни с нашите фотографични снимки, създаването на духовното би било като ясна, ярка снимка, а Земята би била като неговия тъмен негатив. Тази Земя е само сянка на красотата и славата на нейното духовно създание, но тя е това, от което се нуждаехме за нашето развитие. Беше важно да разбера, че ние всички помогнахме в създаването на нашите условия тук.

Много пъти креативните мисли, които имаме в този живот, са резултат от невиждани вдъхновения. Много от нашите важни намерения и дори технологически напредък са били първо създадени в духа от изумителни духове. После индивидите на Земята са получили вдъхновението да създадат тези изобретения тук. Разбрах, че има жизнена динамична връзка между духовния свят и смъртния и че ние се нуждаем от духовете от другата страна за нашия прогрес. Също видях, че те са много щастливи да ни помогнат, по всеки начин, по който могат.

Видях, че преди живота ние знаехме и дори избирахме нашите мисии в живота. Разбрах, че нашите позиции в живота са базирани на целите на тези мисии. Чрез божествено знание ние знаехме какви ще са много от нашите тестове и преживявания и се приготвяхме според тях. Ние се свързвахме с други членове на семейството и приятели, да ни помогнат да изпълним нашите мисии. Нуждаехме се от тяхната помощ. Дойдохме като доброволци, всеки искащ да учи и да преживее всичко, което Бог е създал за нас. Знаех, че всеки един от нас, който беше взел решението да дойде тук, беше смел дух. Дори най-малко развитите сред нас тук бяха силни и смели там. Позволено ни беше да действаме на наша воля тук. Нашите собствени действия определяха посоката на живота ни и ние можехме да променим или да пренасочим нашия живот по всяко време. Разбрах, че това беше решаващо. Бог ни е дал обещанието, че няма да се намесва в нашия живот, освен ако ние не поискаме. И тогава, чрез неговото всезнание, той ще ни помогне да постигнем нашите праведни желания. Ние бяхме благодарни за тази възможност да изразяваме свободно нашата воля и да упражняваме нейната сила. Това би позволило на всеки един от нас да придобие огромна радост или да избере това, което ще ни донесе скръб. Изборът би бил наш чрез нашите решения.

Бях всъщност успокоена да разбера, че Земята не е нашия естествен дом, че не сме произлезли тук. Беше ми угодено да видя, че Земята е само временно място за нашето учение и че греха не е нашата истинска порода. Духовно, ние сме на различни степени на светлината, която е знание, и поради нашата божествена и духовна природа, ние сме изпълнени с желанието да правим добро.

Но нашите земни личности са постоянно в противопоставяне на нашите духове. Видях колко слаба е плътта. Но е упорита. Въпреки че нашите духовни тела са пълни със светлина, истина и любов, те трябва да се борят постоянно, за да побеждават плътта и това ги заздравяваше. Тези, които са наистина развити, ще намерят перфектна хармония между тяхната плът и духовете, хармония, която ще ги благослови с мир и ще им даде способността да помагат на другите.

Като се учим да се придържаме към законите на това създание, ние се учим как да използваме тези закони за наше добро. Ние се учим как да живеем в хармония с креативните сили около нас. Бог ни е дал индивидуални таланти, на някои повече, на някои по-малко, според нашите нужди. Като използваме талантите си ние се учим как да работим със и евентуално да разбираме законите и да преодоляваме ограниченията на този живот. Като разбираме тези закони, ние по-добре можем да служим на тези около нас. Каквито и да станем тук в смъртния живот, то е безсмислено, освен ако не е направено в полза на другите. Нашите дарове и таланти са ни дадени, за да ни помогнат да служим. И като служим на другите, ние растем духовно.

Преди всичко ми беше показано, че любовта е най-висша. Видях че наистина без любов ние сме нищо. Ние сме тук да си помагаме един на друг, да се грижим един за друг, да разбираме, да прощаваме, да служим един на друг. Ние сме тук да имаме обич към всеки един роден човек на Земята. Тяхната земна форма може да е черна, жълта, кафява, красива, грозна, слаба, дебела, богата, бедна, интелигентна, невежа, но ние не трябва да съдим по тези външности. Всеки дух има капацитета да бъде напълнен с любов и вечна енергия. В началото, всеки притежава известна степен от светлината и истината, която може повече да бъде развита. Ние не можем да измерим тези неща. Само Бог знае сърцето на хората и само Бог може да съди перфектно. Той знае нашите духове, ние виждаме само временните силни страни и слабости. Поради нашите собствени ограничения, ние рядко можем да видим в сърцето на един човек.

Знаех, че всичко, което правим, за да покажем любов, е ценно, усмивка, окуражителна дума, малка жертва. Ние растем чрез тези действия. Не всички хора могат да се обичат, но когато намираме някого, когото трудно обичаме, то е защото той/тя ни напомня на нещо в нас самите, което ние не харесваме. Научих се, че трябва да обичаме нашите врагове, да се отървем от гняв, омраза, завист, горчивина и отказа да прощаваме. Тези неща разрушават духа. Ние ще трябва да отговаряме за това как се държим с другите.

Когато получихме плана за създанието, ние пяхме от радост и бяхме изпълнени с Божията любов. Бяхме изпълнени с радост като видяхме растежа, който щяхме да имаме тук на Земята и радостните връзки, които ще създадем един с друг.

После гледахме как беше създадена Земята. Гледахме как нашите духовни братя и сестри влязоха във физическите тела на Земята, всеки изпитващ болките и радостите, които ще му помогнат да се развива. Специално си спомням как гледах Американските пионери да пресичат континента и да се радват като издържаха техните трудни задачи и завършиха техните мисии. Знаех, че само тези, които се нуждаеха от това преживяване, бяха поставени там. Видях ангели да се радват за тези, които изтърпяха техните опити и успяха и да скърбят за тези, които не успяха. Видях, че някои не успяха поради техните собствени слабости и някои не успяха поради слабостите на другите. Усетих, че много от нас, които не са били там, нямаше да се справят със задачите и ние щяхме да имаме лоши пионери и ние щяхме да сме причината за повече страдание на другите. Подобно, някои от пионерите и хората от други ери нямаше да могат да изтърпят тестовете днес. Ние сме там, където трябваше да сме.

Като дойдоха всички тези неща при мен разбрах перфектността на плана. Видях, че ние всички бяхме доброволци за нашите позиции в този свят и че всеки един от нас получава повече помощ, от колкото си мисли. Видях безусловната любов на Бог, надминаваща всяка земна любов, излъчваща се от него към всички негови деца. Видях ангели да стоят до нас, чакащи да ни помогнат, радващи се на нашите постижения и радости. Но преди всичко видях Христос, Създателя и спасителя на Земята, моя приятел и най-близък приятел, който всеки от нас може да има. Сякаш се слях с радост като бях държана в неговите ръце и успокоена, най-накрая у дома. Ще дам всичката си сила, всичко, което съм била, за да бъда изпълнена с тази любов отново, да бъда обгърната в ръцете на тази вечна светлина.

Съпровод през Рая
[остатъка от преживяването на Бети ще бъде изложено накратко тук]

Двама близки приятели се появяват на Бети, които тя е познавала преди да се роди. Те са се прегърнали и продължили разходката из духовния свят. Те са влезли в една голяма стая и са видели хора да създават райски дрехи, използвайки райски тъкани от някакъв вид. В друга стая, тя видяла хора да работят с една голяма колкото компютър машина. Те са влезли в друга стая подобна на библиотека. Това била библиотеката на ума. Те отишли навън в градина, където красиви планини и реки могат да се видят в далечината. Това измерение е толкова красиво, че не може да се опише с думи.

До един водопад Бети вижда чудна роза и става едно с нея за момент. Група от хора се събират около нея за парти по случай завършване. Нейните ангели-пазители са там и те й казват, че тя е умряла преждевременно и трябва да се върне. Искаща да разгледа вселената, Бети е откарана от две същества от светлина в обширния космос. Тя пътува до други светове, подобни на Земята и с интелигентни същества на тях. Тя се връща в градината и е откарана до едно място, където много духове са се подготвяли за живота на Земята.

Пазителите на Бети й показват пиян мъж да лежи на тротоара и я питат какво вижда. Бети вижда само един пиян да се валя в неговата собствена мръсотия. Нейните пазители й показват реално кой е този мъж. Те й разкриват, че мъжът е пълен със светлина и любов и че много му се възхищават в духовния свят, че напомня на хората за нуждата да си помагат едни на други.

На Бети е показана Земята както изглежда от космоса. Показано й е как молитвите се изстрелват като сигнални светлини от Земята. Тя вижда ангели да бързат да отговарят на тези молитви. Бети наблюдава всичко това, докато е в градината.

Тя е отведена от градината в една голяма сграда пред “Съвета на Старейшините”, състоящ се от 12 мъже и Исус. Тук й е казано отново, че нейната смърт е преждевременна и че трябва да се върне на Земята. Исус й показва преглед на живота й във формата на добре дефинирани холограми. Исус я успокоява, когато тя вижда негативните аспекти от нейния живот и започва да съди себе си твърде силно.

След прегледa на живота й, й е казано, че нейната мисия на живота не е завършена и че тя трябва да се върне. Бети отказва неотклонно. Исус решава да й разкрие нейната мисия в живота при условие, че ако реши да се върне на Земята, споменът от нейната мисия ще бъде премахнат. Тя се съгласява с това и й е показана мисията. Веднага тя се съгласява да се върне. Изведнъж хиляди ангели се появяват да й пеят за добър път. Бети се озовава обратно в болницата, където всичко е започнало. Мисията й в живота е била напълно изтрита от паметта й.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.