Интуиция и Действие в Математиката

Идва мисъл, чувства се вярна, често е вдъхновителна, понякога противоречи на логиката и настоящето ти знание. Действай!

Когато бях в шести клас, отивахме на национално състезание по математика в Стара Загора. По пътя майка ми, която е учителка по математика и ме подготвяше за тези състезания. Докато живеехме в скромното и приятно градче Любимец, ми разказа за един определен вид задачи. За резервоари с тръби, вливащи и изливащи вода от тях и как да изчислявам разни неща. Слушах я и донякъде разбрах как работи.

Отивам на състезанието, което беше от два кръга. На първия кръг имаше една геометрична задача със звезда, на която трябваше да докажем определено взаимоотношение. Никога не бях решавал такова чудо! Нито в училище, нито в свободното ми време. Мислех, изчислявах и стигнах до един ъгъл, който ако го бях доказал, че е еди колко си градуса, задачата щеше да е решена. Пробвах със стандартните методи – невъзможно. Не ми оставаше много време и трябваше да измисля нещо. Дойде мисълта „ами просто го измери“. Дотогава никога не бях доказвал ъгъл просто като го измеря! Но така и направих, защото нямах друг избор. Приеха ми решението за вярно и ме допуснаха до втори кръг, което изобщо не можах да повярвам. Мислех си „Защо пък мен?“.

На втория и последен кръг се бяхме наредили няколко участника на подиума пред публиката и трябваше да решим 5 задачи. Всяка задача ни се задаваше устно, после имахме една минута за решение, казвахме пред публиката нашия отговор и после ни се даваше следващата задача. За всеки верен отговор получаваме по една точка. Първата задача мина добре за мен. Втората задача беше точно с резервоарите и тръбите! „Колко количество вода ще има в резервоара?“ или нещо подобно след като водата се влее и излее през определени тръби по определено време. Разбира се, бях забравил какво ми обясняваше майка ми и се пробвах напразно да се сетя за известно време. След това спрях да се опитвам да си спомням и започнах сам да измайсторявам метода за решение. Пробвах, изчислявах, но не можах да измисля метода. Няколко секунди преди да ни свърши времето, нямах никакъв отговор. 50? 30? Но ако съобразя и това, тогава 15? Умът ми логически не стигна до решение. Спряха ни времето официално. Питащият попита момчето до мен за отговор. То му каза някакво число, което не ми хареса. След това питащият се насочи към мен, погледна ме и ме попита за отговор. Аз все още нямах отговор, погледнах го и му казах: 20! Той продължи нататък да пита и другите. Имаше едно момче, което беше известно по националните състезания, Добромир Рахнев. И той каза 20! Помислих си, е щом Добромир каза 20,  значи поне ще имаме една и съща точка. След като всички от нас казаха отговорите си, питащият каза, че отговора е наистина 20! „Какъв късмет“ си мислех аз. После продължихме и с останалите въпроси. Като свършихме с тях, трябваше да обявят победителите. Казаха трето място, второ място и на първо място бяхме аз и Добромир! С еднакъв брой точки. Аз съм там и не вярвам какво се случва. Първо, задачата ми със звездата я реших по шантав начин, после на късмет улучих отговора с резервоара и сега първо място по математика в България за шести клас …

„Късмет“, си мислех тогава като дете. Но си беше чисто изразяване на интуицията в действие.

Подобни творби


About Николай Георгиев

Интересувам се от цялостно подобрение на човешкия живот. За да постигнем това е важно да отваряме и споделяме важна и полезна информация и да се развиваме непрекъснато. Може да се свържете с мен чрез nikolay (точка) h (точка) georgiev (в) gmail (точка) com или да прочетете повече тук.
This entry was posted in За Духа и Душата and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.