Математиката, но по друг начин

Математика е символи и взаимоотношенията между символите. В началото е лесна: 1, 2, 3, събиране, изваждане. И после се надгражда с още символи като умножение, равенства, неравенства, неизвестни уравнения и т.н. Нещата са прости. Иска се от страна на учителя ясна и разбираема комуникация на символите и тяхното значение, а от страна на ученика добро слушане и експериментиране с материала.

При работа с повече деца всеки учител установява, че с определени деца може лесно да се работи с математиката, а с други по-трудно. Така е, защото сме различни и имаме различни преживявания в нашия живот.

Нека да разгледаме как един учител би могъл да преподава математика по по-различен начин от стандартния, за да успее да достигне и до другите деца, които считат математиката за суха и безинтересна. Считането на даден символ за сух и безинтересен, означава, че този символ не играе пряка роля във въображението на човека. Символът се възприема, но никакви интересни асоциация не последват.

Често повечетo учители по математика не поднасят символите по по-различен начин от стандартния, най-вече защото и те не ги възприемат по друг начин. Което се дължи на това как те са научили тези символи и как след това са боравили с тях. За да се поднесе математика по по-различен начин, то тогава самият учител трябва да интерпретира и възприема символите по по-различен начин.

В десети клас братовчедка ми, която беше с една година по-малка от мен, имаше проблем с една геометрична задача и ме попита как да я реши. Обясних й по нормалния начин с правилата в триъгълниците, но тя не разбра. Опитах пак, пак не. Тогава гледам задачата, гледам нея и й казвам: „Нали знаеш когато едно момче и едно момиче се съберат какво става“. Тогава въображението ми започна да играе и успях чрез взаимоотношенията между момче и момиче да й докажа геометричната задача. Краят на моето обяснение беше потресаващ и тя се спука да се смее! :) Аз също! Но беше интересно. За първи път вкарвах реалния живот в геометрична задача и взаимоотношенията работят.

Преди няколко години влязох в час по математика при майка ми, която е преподавател, и стоях зад нейното бюро. Тя преподаваше на пети клас, ако не се лъжа. Методът й на преподаване е фокусиран върху материала, някой път строг и някой път се смее заедно с класа. В този ден беше поставила едно неизвестно равенство от първа степен на дъската и вдигна едно момиче от последния чин да го реши. Момичето стоеше пред дъската и не знаеше как да започне. През това време майка ми ту мълчеше, ту приказваше с другите деца от класа. Момичето все още не беше написало нищо. Явно беше, че не знаеше как да реши задачата, но аз се учудих защо всичкото това време се прекарва в бездействие, ами просто не й се обясни как да го реши, явно е че не знае. Минаха повече от 5 минути в чакане на нея горката без знания, да реши това равенство! И никой не й помогна! Разбира се, нали беше забранено да се подсказва! Правила! Майка ми после се обърна към нея и я попита докъде е стигнала. Разбира се даже нямаше нужда момичето да отговори, всичко беше очевидно и след малко майка недоволно й каза да си седне. В този момент аз станах от бюрото, отидох до последния чин и седнах до момичето, за да й обясня задачата. Майка ми първоначално се скара, че съм седнал до нея и аз се преместих на чина отпред, но така, че да мога да й обяснявам. Не знаех точно какво ще й кажа, но знаех че мога да й го обясня. Уравнението изглеждаше като следната картинка:

Първото нещо, което трябва да се направи в този случай е правилно да се преместят числата и неизвестното Х на различните страни на равенството.

За да го обясня по прост начин реших да използвам следния пример от ежедневието. Двама човека (представляващи двете страни на равенството) си разменят портокали (Х) и банани (числата без Х).

Зеленото човече има 5 портокала (5х) и е дало 3 портокала (3х) на лилавото човече. Лилавото човече има 5 банана (5) и е дало 1 банан (1) на зеленото човече. Казах й, че не може да събира или изважда един плод с друг плод. Портокалите отиват при портокалите. Бананите при бананите. По този начин зеленото човече има 5-3=2 портокала, а лилавото човече има 5-1=4 банана. Отговорът на уравнението 2х=4 казва колко повече плодове има лилавото човече. В случая два пъти повече.

През цялото време момичето слушаше съсредоточено и мисля, че започна да разбира как да решава подобни задачи.

Майка ми през това време не харесваше, че й помагам, но не ме спря. Скоро часът свърши.

Една година след този случай се оказа, че това момиче е напреднало много повече с математиката! И е запомнило как съм й обяснил задачата и от класа са питали дали ще присъствам пак в час. Ех :) И аз ще се радвам да се видим отново. Може би някой ден? :)

След тези два случая вярвам, че математика, на каквото и да е ниво, може да се преподава по много по-лесен, пък дори и забавен начин. Просто трябва малко въображение от страна на учителя. Усет за символите и тяхното движение, намирането на подобни символи и движения в реалния живот и прилагането им обратно в математиката. Така можем да направим и тези математически символи по-реални в нашия живот и да ги разбираме по-добре.

За съжаление не ми е останало лично време да се отдам на тази посока. Може би има хора вече, които са започнали да създават този по-друг начин на преподаване на математиката. А може би това ще те вдъхнови да приложиш реалния живот в това, което ти преподаваш? :)

 

Подобни творби


About Николай Георгиев

Интересувам се от цялостно подобрение на човешкия живот. За да постигнем това е важно да отваряме и споделяме важна и полезна информация и да се развиваме непрекъснато. Може да се свържете с мен чрез nikolay (точка) h (точка) georgiev (в) gmail (точка) com или да прочетете повече тук.
This entry was posted in За Разума and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.