Има ли вяра, има и доверие

Доверието е нещо, което можем да разберем, само ако имаме вяра. Не случайно думата доВерие идва от вяра, до вярата. Доверието не е нещо, което зависи само или предимно от човека, на когото се доверяваме. Точно напротив, доверието зависи от нас самите. На даден човек можем да се доверим, само ако имаме силна вяра. И силна увереност, че нещата ще се получат точно така, както очакваме. Доверието е само едно проявление на вярата в отношенията между хората. Доверието е процес на даване на вяра, процес на умножаване на вярата между хората. Затова е важно да се доверяваме.

И не по-малко важно е да възприемем каква е разликата между това да имаме доверие на някого и това да можем да „разчитаме“ на някого. Разчитам идва от чета. Хората, дори и да са като отворени книги, са много сложни, за да могат да бъдат разчетени и предвидени. Затова и желанието да се „разчита“ не е оправдано и не си заслужава да се хвърлят усилия в него. Самото разчитане носи някаква ползи за собственото личностно развитие, но по-важно от разбирането на хората, е просто да ги обичаме. Не казвам обаче да ги обичаме такива каквито са, а да ги обичаме заради това какви биха могли да станат като напълно разгърнат възможностите си.

Като заключение мога да кажа, че не е препоръчително да се разчита на хората, но пък е повече от важно да се доверяваме един другиму.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.