Без земя | част 1

Без земя

Отново ли се стигна дотам, една култура, този път разпростряла се по цялото земно кълбо, да изгуби буквално почвата под краката си? Историята показва, че това се е случвало през всички епохи, на всички континенти и е довело до битки за земя, подобно на тези, които се водят днес.

Автор: Петра Щайнбергер за „Oya – мисли различно, живей различно”

Превод от немски: Александрина Цонева

Виновна беше бурята. Виновна беше земята. На 8.04.2011г. на магистрала А19 при Рощок, Германия се сблъскват 82 превозни средства, осем души загиват. Немската метереологична служба обяснява, че „пясъчните бури в тази област и по това време на годината не са рядкост.” Като причина се посочва „липсващата растителност”, заедно със сушата и високата скорост на вятъра. И оранта. Няма жив плет, който да отделя и разграничава тези огромни полета, казват природозащитници.

Но земята трябва да се изоре преди сеитбата, отговарят местните селяни, отнема време, докато нещо се хване и израсте. И площта на парцелите от 1000 на 400 метра е съвсем нормална според тях. Да, това е в ред, но само в Източна Германия.

Не само бурята и земята, но и дейността, и знанието на хората са виновни за тази злополука. Когато през 30те години на 20 век тежки бури „измитат” Средния Запад в Америка, разпиляват най-плодородната земя на света във всички небесни посоки и принуждават повече от три милиона души да напуснат родината си, това не е „природно” явление. От 1860г. заселниците са разбивали плодородната льос почва с все по-модерни и по-дълбоки плугове, използвайки все по-тежки селскостопански машини. Американски изследвания още тогава посочват, че тази погрешна обработка на земята е допринесла за опустошаването на една крехка екосистема, която хиляди, дори милиони години преди това е била защитена от гъста трева. За няколко десетилетия голяма част от тази ценна почвена повърхност изчезва. Скандалната „купа прах” (буквален превод от Dust Bowl) сама си е виновна.

Че губим земята под краката си и че често пренатоварваме тази, която ни е останала, отдавна е известно на специалистите си. Те знаят и какво трябва да се направи срещу това. Понякога знанието дори се прилага – колебливо, често след шокиращи събития като „купата прах”. Но най-често не се случва нищо. „Може да го обобщим като криза, алчност и невежество”, казва Андрю Кемпбъл, учен по околната среда от Университета в Дарвин, Австралия. „Понякога пренатоварването на земята възниква, когато хората нямат друг избор. Но понякога световните пазари са тези, които изискват определени продукти. Затова фермерите се опитват да отговорят на това търсене. Земя, която не трябва да се чисти, се очиства. Земя, на която не трябва да пасат животни, бива опасана.” Геолози и агрономи по околната среда като Кемпбъл предупреждават винаги за едни и същи грешки: грешното напояване вреди на почвата, оранта вреди на почвата, а монокултурите я изтощават.

Но всичко продължава да се прави. С все повече усилие се произвежда пропорционално все по-малко. Зърнената реколта на хектар всъщност се е утроила от 1950г. насам; но от известно време растежът, подхранван някога от Зелената революция и нефтохимическата промишленост, практически е в застой. При такива големи количества фосфат, азот и калий един ден човек няма да може да извлече и единица продукция от изтощената почва.

За да издържим на темпото, с което расте световното население, през следващите 50 години трябва да произвеждаме повече храна, отколкото през всичките 10 000 години преди това. Междувременно все по-големи площи земя не са подходящи за отглеждане на житни култури и за развитие на животновъдство. Промяната на климата с нейните съпровождащи явления като обилни валежи и все по-чести и силни бури кара ерозията да напредва още по-драматично. При това имаме само тази една Земя, тази една почва. Ако тя веднъж изчезне, ще отнеме хиляди години, докато се образува отново горният почвен слой, необходим за относително рентабилно земеделие.

За глухарчето

Глухарчето е красиво жълто цвете, което може да се намери навсякъде в Средна Европа и Северна Америка. То расте масово по полегатите хълмове на алпийското подножие. През пролетта поляните там са осеяни с глухарчета. Всъщност между тревата и глухарчето не растат много други растения. За това си има причина. Глухарчето е много „скромно” цвете. Но когато то получи храна, примерно повече тор, не знае спиране. Където растат прекалено много глухарчета, значи земята е преторена. А излишната тор достига подземните води. Повишеното съдържание на нитрат благоприятства развитието на някои едноклетъчни и неприятни бактерии. Отделно високото съдържание на сол убива раци, миди и дребни риби. Най-лошият убиец на животински видове в Средна Европа според зоолога и еколога Йосеф Райхолф, е земеделието.

Алпийското подножие или австрийските долини като Цилертал в голямата си част са една измамна идилия и реално една екологична катастрофа. И не само тя. Проникналите торове в полетата по продължението на реката Мисисипи са превърнали делтата й в „мъртва зона”, биологически умряла област. Подобно на крайбрежните води на Балтийско море. И на други места по света.

Екосистемата е разрушена от пренаторяване. Дъждът отмива почвата от полетата, където тя не се държи вече от трева и храсти. Достигналият в почвата нитрат се превръща в азотен оксид, който развива 300 пъти по-голяма сила от тази на парниковите газове от CO2. Минералният фосфат, този втори градивен елемент на живота, намалява. Списанието „Форийн Полиси” (Foreign Policy) предупреждава на кратко: От 30 до 40 години няма да може да се извлича достатъчно фосфат от мините, за да се покрият нуждите на земеделието в световен мащаб.

Глухарчето е добър пример за това как една идилия скрива последствията от модерното земеделие. За да замени ерозиралия горен почвен слой, индустриалното земеделие се нуждае от все повече химически торове – които един ден ще свършат, защото се извличат от крайни ресурси като нефт и газ. И се използват все по-тежки машини, които орат все по-бързо, като по този начин се увеличава степента на ерозията.

Не се учим от миналото

Отново и отново, в течение на човешката история цивилизации са загивали заради резултатите от ерозията и изтощената почва. Шумерите в Месопотамия „пресоляват” 4000г. пр.Хр. земята си чрез наводнения. Цивилизацията на маите завършва безславно в суша, след като почвата в джунглата била крайно излужена. Племената от Меса-платото в Югозапада на Щатите също изчезват заради суша.

Малко сме се поучили от това. Учените изчисляват, че междувременно плодородната земна кора се измива от 10 до 40 пъти по-бързо заради човешката намеса, отколкото може да се образува наново чрез скална ерозия и органични добавки. Така всяка година изчезват годишно до 10 милиона хектара – площ с размера на държава като Исландия. Според доклада на ООН за състоянието на екосистемите за хилядолетието, деградацията на земята и влошаването на почвата са сред най-големите предизвикателства за околната среда. И главна вина за предизвиканата от човека ерозия носи ралото (плугът). Около 47% от обработваемата земя в световен мащаб е в опасност. Сред най-тежко засегнатите райони е Централна Америка, където ¾  от земята се счита за безплодна. В Египет са изгубени от 30 до 40% от земята, в Ирак – 50%, в Щатите – от 20 до 25%. В Европа процентът на ерозиралите земи е под средния, но при интензивно обработваните земеделски площи в Германия се отстраняват до 20 тона почва на хектар годишно. Това отговаря на 55 килограма загуба на почва на хектар дневно. Загуба и пак загуба – нищо друго не значи ерозията.

Отново живеем извън възможностите си. Изчезват тези култури, които не са готови да напаснат живота си според съществуващите ресурси, тоест да се задоволят с това, което е налично. По този начин се обосновава биологът по еволюцията Джаред Даймънд. Запазване – нищо друго не значи устойчивост.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.