Умереност и смелост

Умереността се отразява смъртоносно. Само прекалената смелост е винаги добра.

Оскар Уайлд

Човек трябва да може във всичките си дела да намери златната среда и единството със себе си, ближните си, обществото като цяло и с всичко, което го заобикаля. Само така е възможно щастието и вечното развитие. Но много е прав големият Оскар Уайлд да казва, че не може само с умереност. Трябва да има умереност дори и в умереността. Прекомерното не може да е напълно добро, било то и единството със заобикалящия ни свят. Необходими са и скокове и промени, разрушаване на равновесието, разрушаване на създаденото, за да може да се създаде нещо ново, за да сме принудени да надскочим себе си, да действаме, да сме смели, да надвием застоя и мързела, който така лесно лови хората.

Често си мислим, че като сме постигнали пълно равновесие, всичко е наред и се чудим, защо ни връхлита поредната буря и защо отново ни се дават трудности и страдания. Отговорът е прост – не съществува такова нещо като седене на едно място. В природата има само два принципа, две противоположности – или се развиваме или не. Седейки на едно място, не се развиваме, значи вървим надолу. И само една буря може да ни накара да се съвземем и да ни въодушеви да се развиваме. И в мигове, когато страдаме, не трябва да се отчайваме, че нещата не вървят добре, а да се сетим, че прекалено дълго сме седели на едно място и че страданието ни е пратено, за да се придвижим напред. Затова нека се радваме на страданията, те са предшествениците на развитието. Нека се развиваме умерено, защото само в умереното развитие има устойчивост. Но да не забравяме и да скачаме напред, когато е необходимо или се чувстваме окрилени. Тези подскоци от време на време ни водят право при сбъднатите мечти и осигуряват трайното ни щастие.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.