Никой не е променил света с нерешителност

Автор: Джеф Гоинс за goinswriter.com

Превод от английски: Екатерина Мандова

„Два пътя в леса разделени видях,
ала не можех да тръгна по двата…
И по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.”

Забележете как авторът Фрост не споменава да е обмислял да поеме по определен път. Не е свикал среща, за да обсъждат избора. Не е обмислял и премислял възможности.

Със сигурност е съжалявал, че не е успял да изследва и двата пътя, но е направил това, от което много от нас се притесняват: взел е решение.

Има недостиг на добри решения навсякъде по света днес – особено между творческите личности. А това трябва да се промени.

Сн: Jan Tik (Creative Commons)

Защо се противим?

Ние, креативните (доктори, автори, дизайнери и т.н.) взимаме решения доста трудно. Защо? Защото живеем в царството на възможности от идеи. Понякога е трудно да се спреш само на една. Но точно това трябва да направим.

Креативността превръща възможността в действителност. Тя изважда истината и красотата от етера и я показва, така че светът да може да я види и да бъде променен.

Като не взимаме решения, ние омаловажаваме знанията си и не откликваме на вътрешния си глас. Още повече, разочароваме тези, които пропускат възможността да бъдат преобразени от създаденото от нас.

Решителността ни дава сила.

Щом вземеш решение и го следваш, това се превръща в зараза. Чувстваш, че можеш да го повториш. А ти можеш.

Когато имаш малки подобни победи, изграждаш увереност, което е невероятно важно за тези, които са талантливи, но нерешителни (доста креативни хора са такива).

Това важи с пълна сила за писането. Преди празната страница ме ужасяваше. Идеята да пиша по 500 думи на ден беше поразителна. Но щом започнах да пиша редовно за блога си (защото реших, че ще го направя), открих, че не е трудно да добавя още 500 или 1000 думи.

Да бягаш от нерешителността ти дава сили да направиш повече, отколкото някога си предполагал.

Да си решителен е освобождаващо.

Не взимането на решения води до тревоги и стрес. Много решения чакат да бъдат взети. Ако не го сториш, просто отлагаш неизбежното. Докато възможностите се трупат и ти продължаваш да отлагаш, естествено те спохожда тревога. Това не е добре.

Бележка: Решителните хора нямат този проблем. Те правят своя избор и живеят с последствията. Нерешителните са тези, които живеят в непрестанен умствен стрес. Взимането на по-добри, по-непоколебими (и често по-бързи) решения успокоява ума. Ако пренебрегнете това, може да се огорчите и разочаровате.

Колко души познавате, например, които искат да напишат книга, но не го правят? Или лъжат, или отлагат. Нито едното, нито другото е продуктивно или здравословно.

Решителността печели уважение.

Светът е пълен с лоши лидери, с хора, които не могат да решат каква зърнена закуска да си купят, още повече за кого да гласуват. Какво правят тогава? Те чакат. Пилеят време и възможности. Най-вече, защото ги е страх да живеят с последиците от неправилно взето решение.

Много автори губят време до последния момент, като така саботират собственото си изкуство.

Тук идва трудното: да вземеш грешно решение, не е решение изобщо. Хората забелязват, като взимате решения. Уважават ви.

Никой не иска да следва нерешителен лидер. Никой не купува от художник, който ни разказва какво е мислил да създаде. Купуваме вече създаденото, вече решеното и след това сътвореното.

Идеите не са достатъчни. Нужни са ни действия. А тези, които избират да действат смело, си печелят правото да ни водят. Искрено се надявам, че това ще сте вие.

Какво се случва, като не решаваме? НИЩО. Няма промяна, всичко си остава същото. Светът си продължава както преди.

Именно заради това се нуждаем от повече решителност. Светът го заслужава. Също така и изкуството Ви. Също така и Вие.

Независимо дали си автор или механик, вземи решението да са по-решителен днес. Довери ми се, плодът си заслужава болката от взимането на няколко трудни решения.

 

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.