Три причини да пътуваш като млад

Автор: Джеф Гоинс за goinswriter.com

Превод от английски: Екатерина Мандова

Миналата вечер разговарях с една млада девойка, която трябваше да вземе множество решения, едно от който бе дали да продължи с образованието си или да пътува из света.

Казах й да пътува. Да не му мисли много, без да си измисля извинения, просто да го направи.

Сн. Flickr (Creative Commons)

Тя въздъхна.
„Да, но…..”
Едва ли някой е казвал по-фатално нещо.
Да, но…дълговете ми?
Да, но….работата ми?
Да, но….гаджето ми (или кучето, или колата, или каквото и да е)?
„Да, но…” е зловредно, защото звучи все едно имаме най-добри намерения, но ни е страх твърде много да направим необходимото. Позволява ни да сме страхливци, като звучим благородно.

Повечето ми познати, които отлагаха да пътуват, така и не го направиха. От друга страна, много хора, които отложиха започването на университет или работа, на края се заеха и с тях. Внимавайте с „да, но”. То ще убие мечтите ви. Толкова бях развълнуван от този разговор, че вчера го споделих с около 30 младежи, много от които задаваха същите въпроси. Животът, който винаги си искал.

Когато остарееш, животът ти изглежда сякаш просто се е случил. Младежките ти години са силните ти години. Можеш да правиш, каквото поискаш. Като узрееш и имаш нови отговорности, трябва много да внимаваш да не загубиш наистина важното. Така че, ако все още имаш някакъв контрол върху събитията, трябва да направиш, това което наистина е от значение, защото животът няма винаги да се върти само около теб. През юношеските ти години светогледът ти все още се формира. Важно е да си помагаш – да си даваш възможности за израстване. Пътуването е добър начин да осъществиш това. Така че, млади човече, пътувай!

Пътувай надалеч по широкия свят. Пътувай смело. Пътувай, като изоставиш всичко. Ще съжаляваш за много малко неща след това. Обещавам ти.

Има три причини да пътуваш, докато си млад:
1. Пътуването те учи как да живееш приключенски.

Когато погледнеш назад към живота си, ще има моменти, от които си горд и някои, за които съжаляваш. Вероятно следните няма да са в последния списък:
• Да преминеш с колело по Голдън Гейт Бридж.
• Да се появиш по италианската телевизия.
• Да изкачиш пирамидите на Маите.
• Да научиш испански за 3 месеца.
• Да обиколиш Европа с влак.
Те не са в моя списък (забавен факт: направил съм всичко от гореспоменатия списък).
За какво ще съжаляваш тогава?
• Че се въздържаш.
• Че се страхуваш.
• Че си измисляш извинения.
• Че не поемаш повече рискове.
• Че чакаш.
Трябва да пътуваш, докато си млад. Трябва да се възползваш от това време, за да видиш света и да вкусиш пълнотата му. Струва си, независимо от това колко  инвестиции, пари или време ще пожертваш. Не става въпрос да си просто турист. Трябва да изпиташ истински риск и приключение, за да не живееш до края на живота си в страх.

2. Пътуването те учи на състрадание.

Докато си млад правиш избори, които те определят. Редът, който усвоиш сега, ще е с теб до края на дните ти. Пътуването те променя, както нищо друго не може. Поставя те на места, където си принуден да се сблъскаш с проблеми, по-големи от теб. Ако отидеш в Югоизточна Азия, може да се натъкнеш на търговия на роби; в Източна Европа можеш да видиш ефекта от геноцида и религиозните гонения; в Хаити ще станеш свидетел на грозната страна на западната намеса.

Сърцето ти ще се пръсне.

Ще започнеш да разбираш, че светът е едновременно и голям, и малък. Ще уважаваш по различен начин болката и страданието, които за по-голямата част от света са ежедневна реалност. Ще се почувстваш по-дълбоко и по-продължително свързан с останалите.

Ще се научиш да те е грижа.

3. Пътуването ти дава култура.

Докато си млад, трябва да се научиш на култура. Опознай света и невероятните хора, които го населяват. Нищо не може да се сравни с това да ходиш около Колизеума или да видиш на живо Давид на Микеланджело. Мога да ти разкажа за градчето Сан Хуан и за невероятните му плажове и исторически забележителности, но трябва да го видиш лично, за да го съпреживееш. Можеш да прочетеш всички книги в света за Великата китайска стена и Лувъра, но да си там е съвсем различно.

Светът е възхитително място с възхитителни произведения на изкуството. Виж ги.

Направи го, докато си още млад. Не пропилявай това време. Никога няма да разполагаш с него отново. Имаш невероятната възможност да инвестираш в следващия етап на живота си сега. Каквото си посял, това ще ожънеш.

Моля те, направи го заради себе си.

Няма винаги да си млад. И животът няма винаги да е само за теб. Така че, пътувай. Изживей света, заслужава си. Превърни се в човек на култури, приключения и състрадание. „А, ако не съм млад?” Пак пътувай. Може да не е лесно, но намери начин да излезеш от зоната си на удобство. Никога не е твърде късно. Но ако все още не си потънал в рутината на ежедневието си, умолявам те – пътувай. Никога няма да е по-лесно, отколкото точно сега да направиш това, което наистина е от значение.

Ако си млад, пътувал ли си вече? Видял ли си какво може да ти предложи светът и как може да те промени? Какво те задържа?

Ако си възрастен, пътувал ли си като млад? Съжаляваш ли за нещо?

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.