Основен доход

Представете си, че получавате на месец, да кажем, по 1000 лева, независимо дали сте баба на 80, дете на 10, бебе на два месеца или мъж на 45, независимо дали работите или не, независимо дали сте богати или бедни. А сега се замечтайте! Колко свобода бихте имали, нали? Няма да има нужда да работите нещо само заради парите, ще правите това, което желаете, ще имате време за семейството и приятелите си! Какво ще кажете? Звучи добре нали?

И не, не е приказка и няма да ви кажа да се събудите и да спрете да мечтаете, а да запретнем ръкави и да видим как може да се осъществи. В части от Намибия и в някои други региони на света е вече действителност, а в немско-говорящите Германия, Австрия и Швейцария гражданите здраво са се заели да осъществят тази мечта.

Това се нарича основен доход. Всеки получава една и съща сума всеки месец, нещо като заплата от държавата, която покрива спокойно всички разноски за храна, жилище, дрехи и други обикновени човешки потребности, които има средностатистическият гражданин.

Веднага ще кажете ама как така? Откъде ще дойдат парите. Ами да помислим заедно. Няма да има нужда от пенсии, здравните застраховки ще са извадени вече от сумата, няма да има нужда от пари за деца, безработни, инвалиди и хора, нуждаещи се от грижи. Това са огромни суми, които се спестяват. И най-вече, няма да има нужда от администрация, състояща се от стотици-хиляди чиновници на ниски заплати. Отново намаляват разходите и могат да се използват за основния доход. Всичко става просто и лесно за държавата.

Добре, но все пак, откъде ще дойдат достатъчно пари, за да се плаща на седем милиона всеки месец такава сума? Предимно от данък добавена стойност. Той може да бъде вдигнат за всички стоки, които не са от първа необходимост, например за луксозни коли, маркови дрехи, телевизори, скъпи бижута и т.н. А многото малки и сложни данъци да се премахнат. Това ще намали отново разходите за администрация и ще направи всичко още по-просто.

Добре, ще кажете, а кой ще работи. Предполагам повечето, които и сега работят. Но с „малката“ разлика, че всеки ще работи това, което иска, както иска и когато иска. И най-важното, с когото иска. И тъй като никого няма да го е страх, че ще умре от глад, няма да има потребност да се работи за пари. Всеки ще може да си позволи да дава това, което произвежда на околните безплатно. Може да се изгради едно общество на взаимното даване и доверие, едно общество, което се основава върху взаимността, доверието и уважението на труда на ближните. Ще имаме възможност не само да произвеждаме това, което искаме, но и да даваме повече, защото имаме повече, осигурени сме и получаваме повече от околните.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.