Пътят към щастието или пътят е щастието

Какво е това щастие и как да намерим пътя към него? Непрекъснато търсим, оглеждаме се, но често се лутаме. А дали пътят не е щастието? Защо винаги поставяме условия преди постигането на щастието? Нима любовта, щастието и радостта не са безусловни и самодостатъчни?

Ако приемем, че пътят е щастието, то тогава трябва да се научим да живеем за Тук и Сега и да сме щастливи за мига, защото всеки миг е единствен и съответно безценен.

Ако приемем, че има път към щастието и че не е важен само мигът, то тогава пътят се състои в правилното ни отношение към миналото, настоящето и бъдещето. Следните три прости правила ни правят щастливи:

1. Положителни спомени от миналото. Нека да помним хубавото и доброто, да се съсредоточим върху това, което ни е дало и това, което сме дали. Спомняйки си с добро за миналото (дори казваме: За мъртвите само добро или нищо), ние сме във вътрешно равновесие и се радваме от постигнатото, изпитваме увереност, че ще успеем пак, в единство сме с обществото и околния свят. Миналото ни дава основата на щастието.

2. Действеност в настоящето. Без нея няма развитие. Покоят и застоят водят към вечния покой. Развитието калява волята ни и ни дава вяра в самите нас. Себеусъвършенстването се основава на любопитството, което води до знания, те пък от своя страна – до можене, а то пък – до желание и воля за действие. Настоящето ни докосва до него.

3. Увереност, че ще постигнем мечтите си в бъдеще. Мечтите са тези, които не само ни крепят, но и които пазят истинското и искреното в нас, детето в нас. Те ни дават щастието.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.