14.7 – Как празнува Япония днес?

(или Сговорна дружина, планина повдига)

Днес е празникът Обон в Япония. На този ден душите на предците се връщат в дома, за да търсят мир, а живите им помагат да го намерят. Японците поставят навсякъде около дома си лампички със светлини и храна, за да покажат пътя на душите и да ги приветстват. (Заб. Определено има някои общи черти с нашите задушници. Колкото и да са различни културите по света, традициите и общочовешките ценности са често еднакви). Този ден не е национален празник в Япония, но тази година много японци не са на работа днес. И не, не са си взели отпуска за празника.

След цунамито и последвалите събития в Япония, 35 от 54 атомни електроцентрали са изключени и токът не достига. За да се облекчи потреблението в натоварените дни през седмицата, много предприятия работят през почивните дни, а почиват през седмицата. Доброволно, разбира се, не по нареждане. Просто така е добре за общото благо, а това е най-важното в японското общество. Личността остава на заден план. Личностното развитие минава през развитието на обществото, радостите през радостите на обществото. Което е добре за обществото, е добре и за личността.

Но дали Япония въобще може да празнува днес, въпреки че много хора не трябва да работят? След атомната катастрофа и многото икономически неприятности, надали на някого му се празнува. И какво ли ще си говорят този път японците с душите на предците си? Кой кого ще успокоява? Цунамита в Япония винаги е имало, дори много по-големи, от последното. И предците на днешните жители на острова са поставяли големи камъни на местата, докъдето са достигали вълните, с надпис:

Послушайте мъдростта на предците си и недейте да строите къщите си под тази височина, за да не ви застигне вас това, което застигна нас!

Съвременните японци са позабравили отдавна тези предупреждения и народната си мъдрост и са построили повечето си атомни електроцентрали дори направо на крайбрежието. Голяма грешка, както можем да видим днес. Едно цяло общество страда, защото не се е вслушало в съвета на предците си и днес е денят за голямата равносметка! Много японци сигурно си мислят, че няма да могат да посрещнат с чиста съвест душите на предците си. И не може да не си дават сметка, че един ден и те като блуждаещи души ще бъдат посрещнати от наследниците си и ще бъдат попитани:

Защо строихте където и както не трябва атомни електроцентрали? Защо бяха необходими те въобще? Защо трябваше да замърсите общата земя за хиляди години напред? Защо не послушахте собствените си предци? Ако го бяхте направили, щяхте да положите устойчива основа за развитието на обществото на вашите наследници. А сега ние сме принудени да страдаме  заради вашите грешки! Нима не ни бяха дадени Хирошима и Нагазаки, за да се поучим и да помъдреем, за да не си играем с огъня, да покажем на света, че можем да създадем нещо по-добро?“

Силни думи! Те със сигурност отекват в съзнанието на много японци на този ден.

Но, да погледнем от положителната страна на нещата! Вярвам, че Япония може да се справи с трудностите! Правили са го не веднъж! И сега го правят. Още е рано да се каже дали ще успеят да вземат отговорни и устойчиви решения за атомните си електроцентрали, но още сега се вижда, че японското общество работи сплотено за поправяне на пораженията. Не само предприятията пестят и преразпределят използването на електричество. Правят го всички. Спрени са асансьори, климатици, пести се ток по всевъзможни начини. И се справят с много по-малко от преди, без да трябва да прекратяват работата си. Дали пък това няма да се окаже преломната точка и най-после да излезнат от десетилетията на икономически кризи и от едно общество, което беше дало пример на цял свят как да се развива, но после самото то го беше позабравило.

И още нещо, веднага след земетресението, голямата вълна и първото изтичане на радиация имаше хаос, но никой не посегна да ограби, да краде, да създава паника или неприятности! Всеки помагаше на другите с каквото може според силите си.

За нас, българите, е важно да се поучим от случващото се в Япония. Нима не казват и нашите предци:

Сговорна дружина, планина повдига

Нима един стар наш владетел не беше казал на синовете си да се държат един за друг, защото лесно е да счупиш една пръчка, но не мож счупи цял сноп? Нима не пише на народното ни събрание

Съединението прави силата?

Нека не забравяме съветите на предците си и да се обединим за общото благо, да изградим едно развиващо се гражданско общество, за да не трябва един ден да отговаряме на неудобните въпроси на децата си! Заедно можем да го постигнем!

Нека пожелаем прекрасен празник на японците и да запретнем ръкави за действие!

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.