Продукция на равнопоставени – що е това?

Как се създават полезни неща – доброволно и без началник

Автор: Кристиан Зифкес за списание Oya – мисли различно, действай различно

Превод от немски: Александрина Цонева

Ако някой заговори за „пиър-продукция” или продукция на равнопоставени, ще срещне в повечето случаи учудените физиономии на околните. Какво ли трябва да е това? Кристиан Зифкес разкрива потенциала на този нов икономически модел.

„Пиър-продукция” или продукция на равнопоставени е доброволното сътрудничество между равноправни, от английски: peers, които заедно допринасят за една цел. Без заплащане. В Интернет този модел работи от дълго време с учудващ успех – примери за това са свободните софтуерни продукти като Linux и Firefox, свободната енциклопедия Wikipedia и други проекти, които създават свободни от лиценз текстове, музика или филми. Проектът ОупънСтрийтМап (OpenStreetMap), който съдържа карти на улици за свободно ползване и допълване, е възникнал точно чрез доброволния принос на отделни „равни”.

Процесът на продукция между равни се основава на принципа на нуждата: в началото е потребност, която човек иска да задоволи или идея, която иска да осъществи. Тогава започва да търси хора, които имат същия проблем или преследват същата цел. Всички заедно се посвещават на осъществяването. За разлика от пазарната продукция, при продукцията между равни не става дума за това, как един продукт да се продаде възможно най-добре. Преди всичко потребностите и интересите на участниците са в центъра. И тъй като всички са доброволци в начинанието, никой не дава заповеди на останалите – дори този, който координира развитието на проекта, няма власт над другите, от чиито доброволен принос в края на краищата той е зависим. В продукцията на равни рядко има решения на мнозинството, защото те могат да отчуждят подставеното малцинство. При решенията се търси консенсус, зад който може би не всеки от екипа стои еднакво категорично, но като цяло може да приеме.

Започналото в Интернет се разпространява междувременно и в материалния свят. Не само софтуер, но и полезни неща, които могат да се докоснат, се произвеждат по този начин. Важно е да се знае не само, как се създава даден предмет, но и как се използва, поправя и рециклира професионално. Това е грижа на проекти на равни, които заедно проектират и публикуват дизайни – описания на материални обекти, включително и необходимите планове за инструкция и списъците с материали за изработката им. Американското списание „Мейк” или „Направи си” публикува годишно дълъг доклад по темата. Актуалният такъв съдържа над сто пиър-проекти – двойно повече отколкото през предишната година. Сред тях са платформи за компютърен хардуер като Ардуино (Arduino), Бъг Лабс (Bug Labs) и ОупънКорс (OpenCores), телекомуникационен хардуер като Астерикс (Asterix) и Оупънмоко (Openmoko), както и медицински проекти – проектът Оупън Простетикс (Open Prosthetics Project) примерно развива протези за свободно ползване.

Да организираме заедно необходимото

Дизайн и строителни планове не помагат, когато липсва достъп до необходимите за продукцията средства. Междувременно проектите на равни си поемат сами и разходите за материални ресурси – хората създават обща инфраструктура, нужна им да общуват; снабдяват се с енергия и вода, които са им необходими за живот.

Пример за самоорганизирани структури на комуникация е децентрализираната интернет- и телефонна мрежа на жителите на южноафриканската община Скарбороу. Необходимият хард- и софтуер за тази мрежа идва от две инициативи за свободен дизайн, а WLAN-рутерите са купени от отделните жители и са предоставени за ползване на мрежата. Така тя не принадлежи на никого, никой не би могъл да я контролира или изключи. Външните разходи като DSL-достъпа към Интернет се покриват чрез доброволни абонаментни такси. Който не иска или не може да се включи финансово, може да ползва въпреки това мрежата, като в краен случай плащащите абонамент се обслужват с предимство. По този начин мрежата може да съществува, без да е зависима от спонсори и в същото време никой не е изключен.

Особено интересни са обществено организираните институции, в които могат да се произвеждат материални блага. През последните години в редица градове по света са възникнали така наречените Фаб Лаб-ове (Fab Labs) – от скоро има и такава в Германия, по-точно в Аахен, а друга Фаб Лаб е в процес на основаване в Хамбург. Фаб Лаб-овете са отворени работилници, които разполагат с богат набор от машини за производство, които хората в съседство могат да ползват.

Примерно тези отворени работилници имат машини, които управлявани от компютър могат да режат или фрезират материали. Става дума за CNC-машини като 3D-печатащи устройства, така наречените фабери (fabber), които в рамките на няколко часа могат да направят сами сложни триизмерни предмети от много пластове. CNC-машината се състои от компютър, контролер, драйвер за управление, мотори и механична част (бел.ред). Размерът и типа на механичната част може да бъде най-различна, в зависимост от конкретните нужди и изисквания. Желанието на отворените работилници е, с помощта на подходящите инструменти да могат да изработват „почти всичко”. Този етап несъмнено още не е достигнат, но всички видове полезни предмети като мебели, различни дървени предмети, облекло, платки и аксесоари за компютър могат да се изработват.

Машини, с които всички могат да разполагат

Отворените работилници се разбират като самоорганизирани помещения, които са движени от общност от доброволци. Това трябва да важи също и за финансирането, но днес отворените работилници са все още прекалено скъпи. Затова в повечето случаи те са подкрепяни финансово от университет или друга голяма организация. Причината за високите разходи е, че първото поколение отворени работилници има машини, чиито строителни планове не са на свободно разположение за останалите. Тоест те трябва да бъдат закупени и представляват сериозна инвестиция.

Вече има всякакви проекти, които разработват заедно CNC-машини, 3D-печатащи устройства и други устройства за производство и публикуват резултатите от своята дейност като свободен дизайн за ползване от всички. Такива машини като вече тук изброените още не са конкурентноспособни в сравнение с продуктите на масовото производство. Това важи преди всичко за CNC-машините и за други подобни, ориентирани към традиционните подходи на производство. Фабер-ите не трябва да се надценяват, защото те не са все още сериозна алтернатива за индустриалното производство. Обещаващ обаче е техният принцип: Доколкото машините сами са резултат от производство на равни и доколкото не само се ползват в рамките на самоорганизирани открити работилници, но и се произвеждат и подобряват от тях, развитието ще бъде интересно. Това прави възможно, поне частично, „откачване” от пазара – предмети, които човек може да произведе заедно с останалите, той няма нужда повече да закупува с пари. Това намалява зависимостта от наемен труд или държавна помощ и отваря нови възможности за самоопределен живот.

От рядък феномен към нова тенденция

Дълго време производството на равни беше смятано за рядък феномен, който може да съществува само в определени области. Но то се разпространява все повече, тъй като неговите основни принципи могат да работят навсякъде: Знанието и ресурсите се третират като общи блага, които се ползват, обгрижват и развиват от всички. Хората участват доброволно от интерес към процеса на работа или от интерес към резултата. Проектите развиват заедно структурите, които работят най-добре за тях и които са отворени за всички, които искат и могат да се включат. Производството на равни не трябва да бъде рядко срещано решение, а алтернатива за цялото общество. От нея има спешна нужда, защото комерсиалният начин на производство е в застой и е загубил много от способността си да се интегрира. Той предлага богатство за малко хора, но не и добър живот за всички. Производството от равни за равни показва, че напротив, финансовото „привличане” на пазара е излишно, че доброволната съвместна работа на хора с обща цел може да доведе до подобни добри и дори до по-добри крайни резултати от движеното от пари производство. Практиката на производството на равни доказва, че така често поставеният конфликт между пазар и държава е грешен. Може и без пазар, и без държава.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.