От София до Родово имение „Изворче“ – 2ра част

Продължение на интервюто с Косьо от Родово имение „Изворче“.

Сега, след като вече имаш натрупан опит, кои са най-ценните неща, които ти дава този начин на живот? И липсва ли ти нещо от живота в града?

Най-ценният дар, който получих, е вярата в себе си. Мога да направя вдъхновен и къща, и овощна градина, и зеленчуци, и кон да впрегна, и дървата да си нарежа. И никой не ме е учил. Израсъл съм в града. С дядо ми, на когото съм благодарен, съм копал лозе, но нямах сериозен земеделски опит преди да дойда. Това означава, че всеки може да стигне докъдето пожелае, стига да си повярва. В града ни убеждават, че  сме зависими и слаби и не можем да се справим без технократската система, която се грижи за нас. Вятър и мъгла, това е внушение, в което сме повярвали. Ние можем и особено като си помагаме и организираме екоселища, можем всичко. Истинското предизвикателство е именно създаването на общност от осъзнати хора, които да си взаимодействат съзнателно, движени от една обща цел. Чиста природа, творчество, щастие за нас и децата ни, радост от сътвореното. Бъдещето ще бъде на хората, живеещи в такива общности и то е прекрасно.

Аз съм роден и израсъл в София. Свикнал съм с много неща там, но си дадох сметка, че тези, които най-много ми липсват, нямат общо със самия град. Това са Витоша, парковете, приятелите, които останаха там. Със семейството си се виждам, когато ходя в София. Детето ми идва лятото и може да се потопи и в моята реалност. То има избор.

Предполагам, че няма такова нещо, като „обичаен ден” за вас и живота ви донякъде следва ритъма на смяната на сезоните. Но все пак как протича един ден в „Изворче”?

Сутрин ставам и виждам през стъклото изгряващото слънце. Отправям позитивни мисли към хората и природата и се настройвам положително към деня, с кратки практики по йога, паневритмия или просто се разхождам из градината и слушам мислите на растенията. ДА, те също общуват. Поглаждам листата и плодовете, радвам се на росата и многото насекоми, паячета и мравки. Ако събудим детето в нас, тези неща са приказно интересни. Опитвам се да разбера насекомите. Те трябва да имат някакво разумно предназначение. Ако ги разберем правилно, можем и по-добре да направим нашия пермакултурен план за градина-гора.

Стигнахме и до любимата ми тема – дърветата. Много ги заобичах. Те са възхитителни. Садя всякакви – овощни, горски. В този процес се сливам с тях и чувствам нещо, което е повече от радост. Чувствам тяхната радост, дори когато ги садя, премествам или поливам.

Мулчирам доматите в градината и виждам един гущер. Следим се известно време. Няма ми доверие. След това отивам при пчелите. Или те кацат по мен. Понякога жилят, но това пак е добре. Отровата им е лечебна за болести като множествената склероза и артритите.

Отивам да видя коня и да донеса малко пясък с него за строежа и градината. Често конят е превъзбуден и доста бързо тръгва към реката. Там си взимаме и по една баня в чистата хладна вода. Връщаме се с пълна торба с коприва и си правим салата, печен хляб от пълнозърнесто брашно с домашна закваска. Тук ядем по-малко, защото стресът е по-малко и храната е по-качествена. Храната, произведена със собствените ни ръце, лекува и тялото, и душата. Сложили сме и от нашия спанак.

След кратка следобедна дрямка кося трева за коня за зимата и след това отивам да се видя със съседа да разменим по някоя дума. Вечерта поливаме дърветата и градините и със сладка умора на очите гледаме пълното със звезди небе. Очите бавно се затварят и заспивам с усмивка на уста. Днес бе щастлив ден, а утрешният ще е още по-хубав.

Някои хора, прочитайки това, тайничко ще си помечтаят да имат вашия начин на живот. Но за много от тях идеята да изоставиш всичко и да се впуснеш в нещо напълно непознато изглежда плашеща. Какво бихте им казали?

Бъдете разумни, но не се страхувайте. Това, което сега ви се вижда сигурно при живота в града, е обречено на провал и е илюзия. Там вие сте роби на система, която ви кара да мислите, че сте свободни и парите са еталон за щастие. Тази система вече рухва пред очите ни. Замислете се, не е ли по-добре доброволно да направите и вие крачка към живот в общност в хармония с природата. Да промените доброволно консуматорските си практики и да се доверите повече на собствената си душа. Тя знае кое е истина. Разбира се, може да не ми се доверите и да отречете всичко това, но поне подложете на съмнение всичко, в което са ви научили да вярвате до сега.  Вижте срутващия се пред очите ви свят и потърсете честно информация за причините. Потърсете и решенията. Ако сте честни със себе си, ще намерите отговорите.

Мечтайте и  действайте смело и разумно! Време е.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.