Срещнах се е с един много добър приятел на една пейка в парка. Приказвахме си, беше чудесно. Дойдоха и още други приятели. По едно време моят приятел трябваше да си тръгва и стана от пейката и тръгна.
Тук идва интересното, защото той си тръгна по такъв начин, че на мен не ми хареса как се изпратихме, но в момента не мога да си спомня точно как. В момента си спомням как се изпратихме взаимно по прекрасен начин! Случка на нехаресване в миналото, беше превърната в случка на щастие! Но как?
С желание! Няколко дни след тази случка още не ми харесваше как се изпратихме, и реших да го изпратя мислено по начин, по който бихме се изпратили както винаги! Станах и аз, прегърнахме се, направихме си знака, който винаги правим, усмивки, щастие и готово! Изпратихме се по чудесен начин! С такова щастие си го представих това изпращане, че то презаписа миналото на съзнателно ниво. Вече има радост от изпращането и знание, че дори когато нещата не са били добре, могат да се променят към по-добре сега.
След това се срещнахме отново с моя приятел и му споделих цялата история. Той не си спомня точно какво се е случило. Но дори и той да си спомняше или аз да си спомня някога съзнателно точно какво се случи, аз вече нося знанието и вдъхновението „Да, но това го променихме Направихме го по-добре!“