Здравейте, приятели!
Гледали ли сте филма „Предай нататък“? Спомняте ли си онзи иначе невзрачен и дори далеч несимпатичен учител, който обаче успя да вдъхнови учениците си и трайно да промени животите им? Още тогава, гледайки филма, се зароди желанието ми – един ден, макар и далеч в бъдещето – да имам свои собствени ученици, на които да мога да въздействам чрез положителен пример, да вдъхновявам, ентусиазирам и подкрепям в развитието им.
Не съм и предполагала, че тази моя мечта би могла да се сбъдне толкова скоро, но това е факт – благодарение на програмата за извънкласни и извънучилищни дейности на МОМН „Успех“ имам договор с едно училище в селото на Костинброд, в което водя две такива дейности – „Опознай себе си чрез танца“ (секция по алтернативни танци с цел себепознание с ученици от 2 клас) и Клуб „Пътешественик“ с Английски език на ученици от 6, 7 и 8кл. Децата са големи ентусиасти и тъй като учат в селско училище и съответно нямат достъп до почти никакви разнообразяващи и надграждащи образователната система практики, много се вълнуват от присъствието ми.
За съжаление, обаче, макар и прекрасно по своята природа, това нововъведение се сблъсква с различни трудности или поне в моя случай. Като хора, които се интересуват от състоянието на българското образование и са обществено активни, нямаше как да не се обърна към вас с молба за малко помощ или поне идеи
Става въпрос за това, че училището, в което преподавам, както може би и много други, е в тежко материално положение – Министерството хубаво е измислило тези програми, с които уж да „разчупи“ образованието, да включи методите на неформалното образование и да направи училищната среда по-атрактивна за децата и младежите, но как да се случи това, когато нямаш дори компютър, за да прехвърлиш интерактивността на часовете от хартията в реалността.
За да провеждам часовете си в Първо Основно Училище гр. Костинброд ми е необходим лаптоп, за да можем да правим презентации за различните държави, да гледаме TED видеа, филми и най-малкото, за да можем да си пускаме музика по време на танцовите уроци с малките. Часовете включват срещи на учениците с пътешественици, правене на видеота за организиране на кампании в училището, „издаване“ на книжки и пр., като в по-голямата си част дейностите неминуемо изискват наличието на поне един компютър, на който ако не друго, то поне да се онагледява това, което учениците трябва да направят.
Опитът ми в доброволческата ни организация ми е доказал, че винаги може да се намери това, което е необходимо за осъществяването на една кауза – Добри хора има и хич не са малко. Затова отправям следната молба към Вас: Ако имате лаптоп, който не употребявате или се сещате за организация или човек, който може да ни помогне, като ни предостави един за временно ползване, пишете ми – ще ни помогнете наистина много. Приятелите ми от Сдружение „Професионален форум за образованието“ предложиха да подарят един компютър на училището, но тъй като училището има две сгради, една за учениците от 1-4клас и друга – за тези от прогимназиалния етап на обучение, които са на около километър и половина една от друга , този вариант няма да е напълно удачен.
Благодаря Ви за вниманието и Ви желая усмихната и успешна седмица!
Ако имате нужда от допълнителна информация, можете да ми пишете или да се обадите
Маги Назер
–
Маги Назер,
Усмихнато същество,
Телефон: 0877 494846
http://charityngdek.wordpress.com/
http://www.facebook.com/pages/Students-society-for-charity-volunteering/201127256594946
https://www.facebook.com/magi.nazer