Българската мисия през погледа на вековете

Определено съм един от онези хора, които не обичат да се ровят в миналото, а смело гледат напред и градят живота си за бъдещето. Но не може и да се отрече, че е важно да се поучаваме от миналите си грешки и несъвършенства, за да можем да продължим да се развиваме. Затова е и важно да погледнем българската мисия през вековете или поне някои ключови мигове по изпълнението или неизпълнението й и какви са последствията от тях. Мисията ни е с обединяващо за света духовно значение и затова ще разгледам развитието на православието по българските земи и сред българското население.

Ръководителите ни още от времето на Кубрат, а може би и преди това, са били православни християни, но толерантни към всякакви други вероизповедания. Минават обаче няколко века, докато целия ни народ бива готов да приеме православието и да последва Новия Завет на доброто и Любовта. Приемането на православното християнство от цял един народ и създаването на Духовна азбука за връзка с Бога и като обединително начало са изключително напредничави за тогавашните времена, не случайно Борис е обявен и за Светец. Сянка върху него може да хвърли само греха му по пълното избиването на 52-та болярски рода, ако такова е имало, но изглежда историческите данни са верни. Симеон обявяваме често за велик, но той не успява да следва Новия Завет и причинява война след война, за разлика от баща си. С наследника му Петър идва най-после така желания мир, който дава на целия народ възможността да се развива според Новия Завет. Това и се случва.

Появява се движението на богомилите (тези, които са мили на Бога). И макар официалната власт, религия и църковна организация егоистично да го отрича, то е най-чистото средновековно проявление на Любовта и следването на Новия Завет и Божествените закони. Не случайно се налага за дълги години като модел на поведение на много места в Европа, като например южна Франция, не толкова далеч от някои от седалищата на папите. Но тогава, егото на властимащите надделява над общото благо и богомилите са били преследвани и гонени. Това е и най-голямата грешка, която сме допуснали. Та нали точно властимащите разумно са изчакали правилния миг за приемане на Новия Завет от целия народ, а после тръгват срещу него. Поведение, което дърпа назад развитието на народа, жестока грешка, която се налага да изкупим с множество беди, които ни сполетяват – византийско робство, монголски нашествия, кръстоносни походи, турско робство, монархия под чуждо владичество, комунизъм, преходни години … едва сега, изглежда, сме успели да изкупим греховете си, за това, че сме върнали развитието си назад.

Важно е да го знаем, но е още по-важно в днешно време да действаме в правилната посока, заедно и единни, да носим радостта и мира на Земята за висшето благо на всички.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.