Индекс „Жива планета“

Индексът „Жива планета“ отразява състоянието на биоразнообразието на фауната по света. Той се изчислява въз основа на промените в популациите на над 2500 вида гръбначни животни – риби, земноводни, влечуги, бозайници и птици. Резултатите се публикуват на всеки две години в доклад, изготвян от WWF и Лондонския институт по зоология.

Между 1970 и 2007г. в световен мащаб индексът е спаднал с близо 30%:

  • Популацията на сухоземните видове е спаднала с 25% (50% спад в тропиците; 5% нарастване в зоните с умерен климат).
  • Популацията на морските видове е спаднала с 24% (60% спад в тропиците; 50% увеличение в зоните с умерен климат).
  • Популацията на сладководните видове е спаднала с 35% (70% спад в тропиците; 36% нарастване в зоните с умерен климат).

Прави впечатление, че в тропическите зони биоразнообразието е намаляло с 60%, докато в зоните с умерен климат се наблюдава тенденция на нарастване на популациите с 29%. Това се дължи от една страна на факта, че в Европа и Северна Америка вече голяма част от земите са обработваеми или застроени, докато в тропиците този процес тече сега; и от друга страна на все повечето програми за защита на местообитанията и застрашените видове и възстановяване на популациите. Друга причина за това несъответствие е, че ресурсите, които се извличат от тропичните зони, водейки до разрушаване на местообитанията, всъщност се използват за задоволяване на нуждите на развитите страни от Европа и Америка.

В доклада от 2010г. относно състоянието на индекса „Жива планета“, като най-големи заплахи за биоразнообразието са посочени:

  • загубата на местообитания – изсичане на гори с цел освобождаване на площи за развитие на земеделие; отклоняване на реки за напояване или строеж на ВЕЦ;
  • прекалената експлоатация на популациите – примерно прекомерен риболов, който надхвърля способностите за възпроизводство и обновяване;
  • замърсяването – прекомерна употреба на пестициди и торове;
  • промяната на климата;
  • инвазивните видове – това са растителни или животински видове, които не са характерни за дадена област, а са били изкуствено въведени от хората; те се разпространяват бързо и се явяват конкуренция на местните видове.

За щастие, както показват и данните от страните с умерен климат, тенденцията на намаляване на биоразнообразието не е необратима. Възможно е то да бъде запазено и дори обогатено, като за целта е необходимо да се вземат някои мерки:

  • Признаване, че БВП не е най-важният показател за развитието на една страна и че социалните условия и състоянието на природата са не по-малко важни за благосъстоянието на хората.
  • Обявяване на 10% от всеки екологичен регион и на 15% от световния океан за защитена територия.
  • Нулево обезлесяване. През 2008г. в Бон 67 министри подписват споразумение за спиране на обезлесяването до 2020г. Вече на много места по света се практикува устойчиво управление на горите, при което дърводобивът не надвишава естествения капацитет на горите да се обновяват.
  • Устойчив риболов – обемът на риболова е в рамките на естествената способност на популациите да се възпроизвеждат.
  • Устойчиво земеделие; възстановяване на обеднелите почви.
  • Въвеждане на количествени оценки – разработване на методи за оценка на икономическата стойност на биоразнообразието; включване на разходите за поддържане и възстановяване на екосистемите в цената на произведените продукти. Смята се, че количествените показатели ще накарат компаниите и правителствата да погледнат по-сериозно на проблемите с опазването на околната среда.
  • Използване на възобновяеми енергийни източници; намаляване и дори прекратяване на употребата на твърди горива с цел спад на въглеродните емисии.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.