Свами Агнивеш за толерантността и съвместното съществуване

Статия Свами Агнивеш (Индия) на Награда за Цялостен житейски принос

превод от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна почетна награда с Асгар Али Енджиниър

„…за това, че в продължение на много години насърчават в Южна Азия стойностите на религиозно и общностно съвместно съществуване, толерантност и взаимно разбиране.“

Сн. www.rightlivelihood.org

Свами Агнивеш е роден под името Вепа Шиам Рао на 21.09.1939г., внук е на Диван (премиер) на княжество Шатки, сега в Чатисгарх. Получава висше образование по специалностите Право и Бизнес, става лектор в Калкута и за кратко практикува право. Произлиза от православно хиндуистко семейство. През 1968г. става служител на Ариа Самай, хиндуистко реформистко движение и две години по-късно става „саняси“*, отказвайки се от всичко, което притежава и избирайки си новото име Свами Агнивеш.

В същия ден, в който се отказва от притежанията си, Агнивеш става съосновател на политическата партия Ариа Сабха с цел установяване на политически ред, основан на принципите на Ариа Самай. Принципите са изложени в книга, публикувана през 1974г., носеща заглавието „Вайдик Самайвад“ („Ведически социализъм“). Той отхвърля неуравновесения материализъм, както на капитализма, така и на комунизма, в полза на това, което Ариа Сабха определя като „социална духовност“.

Когато премиерът Индира Ганди обявява извънредно положение през 1975г., нанасяйки удар върху опозиционните партии, Агнивеш и част от колегите му са арестувани. Той прекарва в затвора 14 месеца. След изборите през 1977г., когато Индира Ганди е свалена от власт, Агнивеш е избран в държавния законодателен орган Хариана и става Министър на образованието. Агнивеш бързо се разочарова, подава оставка и решава да отдаде цялото си време и енергия на движенията за социална справедливост.

По това време той започва да се бори срещу робския труд и става добре известен с дейността си за тази кауза. През 1981г. Агнивеш основава Бандуа Мукти Морча (ВММ, Фронт за освобождение от робски труд) и до днес продължава да бъде негов председател. Според Свами Агнивеш в Индия броят на децата, принудени да работят, възлиза на 65 милиона (въпреки забраните, заложени в конституцията). Част от тях са принудени да работят, за да издължат заемите си, други са дадени от родителите си в замяна на финансова помощ, трети са примамени от производителите, които обещават блестящи възможности след приключване на обучението. BMM помага за освобождаването на над 172 000 индийски работника, както и за създаването на няколко синдиката, включително на работниците в пещи за тухли, на работниците в сферата на каменодобива и на строителните работници. В международен план, Агнивеш три пъти е бил избиран за председател на Доверителния фонд на ООН по въпросите на съвременните форми на робство.

Агнивеш работи активно за решаването и на други социални проблеми, освен детския и робския труд:

През 1987г. той повежда 18-дневен падиатра (поход) от Делхи до Деорала в Раджастан, за да протестира срещу сати (жертвоприношение на вдовици при погребението на съпрузите им) след особено трагичен инцидент. Походът е спрян, а Агнивеш за кратко е вкаран в затвора, но случаят получава широка публичност. По-късно индийският парламент приема закон за предотвратяване на сати. В Делхи Агнивеш започва кампания срещу абортите, която също води до приемане на съответните закони.

През 1988/89г. Агнивеш води движение, целящо да даде право на достъп на „недосегаемите“** до хиндуистките храмове, които ги дискриминират. Той отново е арестуван, но действията му оказват значително влияние върху общественото мнение.

През 1989г. Агнивеш води от Делхи до Меерат поход, в който се включват хора с различни религии, протестирайки срещу насилието в общностите, отнело живота на 45 мюсюлмански младежи. Д-р Асгар Али Енджиниър е един от участниците в похода.

Между 1989 и 1995г. Агнивеш участва в множество обществени движения (включително Нармада Бачао Андолан), свързани с въпроси като земята, водата, горите и риболова. Той води съвместни кампании с женски движения срещу употребата на алкохол в Андхра Прадеш и Хариана, извоювайки пълна забрана за употребата му (за кратък период) и в двата щата.

През 1999г., притеснен от ескалиращия религиозен фундаментализъм, Агнивеш помага за организирането на мулти-религиозен форум, наречен Религии за социална справедливост, който отвежда 55 религиозни лидери на мястото, където австралийски християнски мисионер и двамата му сина са били убити, докато спят, от хиндуистки религиозни фанатици. Лидерите на Време за Индия по въпросите за религиозната толерантност и помирение свидетелстват за голямото влияние, което оказва тази инициатива. В продължение на много години Агнивеш пише статии във водещи вестници, съвместно с християнския свещеник отец Валсън Тампу.

Дълги години Агнивеш отрича в статиите си консуматорството и материализма, които според него подкопават индийската култура. През 1997г. Ариа Самай организира обществено движение срещу „инвазията на западната цивилизация“ и „нео-колониализма“ на Световната търговска организация и Световната банка.

Четири години по-късно Агнивеш води от Мумбай до Гуджарат протестен поход срещу икономическата глобализация.

През 2002г. масовите убийства в Гуджарат дълбоко разстройват Агнивеш. Той отново организира група от 72 видни религиозни и социални лидери, които прекарват пет дни в засегнатите от насилието райони на Гуджарат и се обявяват срещу фундаменталистките хиндуистки организации и отговорните за убийствата.

През 2004г. Агнивеш става президент на Световния съвет на Ариа Самай.

Цитат

„Уникалният духовен гений на Индия ражда сложна култура на хармония и взаимно разбирателство. … За да бъде светът изпълнен с мир и справедливост, за да бъде сцена за един добър живот за всички, се нуждаем от нова и проактивна духовна визия, съизмерима с предизвикателствата на новия световен ред. И се нуждаем от нея незабавно.“

Свами Агнивеш Ашгар

*саняси – отричащият се; последната и най-висока степен в етапите на живота в хиндуистката схема ашрам; човек се отказва от всичко материално и отдава живота си изцяло на духовно развитие (бел.пр.)

** недосегаемите – или още недокосваните, нечистите, неприкосновените; хора, които са изключени от четирите касти и се смятат за най-ниската прослойка сред населението; физическото докосване до тях се смята за оскверняващо, откъдето произлиза и името им; правата им, макар да съществуват по закон, често са нарушавани (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.