Източни пиеси

„Източни пиеси“ е един от новите български филми, които определено си заслужава да гледаме. Всъщност, не е точно филм, защото историята е не само истинска, но и се играе от неартисти, от тези, които я преживяват. Главният герой, Ицо, е наркоман, който има трудности да се справи със зависимостта си, а пък брат му, който живее при баща си и доведената си майка, се забърква с лоши хора. И двете момчета олицетворяват принципната добра същност на хората и живота, която обаче е здраво стисната от злото, което я задушава.

Пътищата на братята се пресичат при една най-неочаквана случка, в която се налага да застанат един срещу друг. Това е и мига, в който чашата прелива и добрата същност в тях се пробужда за нов живот. По-малкият се откъсва от пропадналите си приятели, а Ицо се влюбва в млада туркиня, на чиито баща помага, след като са го пребили бръснати глави – брат му и групата, в която се движи. Любовта им е споделена, но обществото, в лицето на омразата на баща й към българите, не им дава възможност да са заедно.

Въпреки това може да се каже, че филмът завършва положително. Ишил, младата туркиня, не споделя мнението на баща си и показва напредъка в междучовешките и междукултурни отношения сред младите хора. Дори нещо повече – показва навлизането на света в една нова ера, в която хората са приятели помежду си и работят заедно за неговото спасение и развитие. Режисьорът много добре е усетил зараждането й и я пресъздава по един прекрасен начин. Този филм определено дава решение на съвременните неприятности и полага едно ново начало пред обществото, пред България и пред света, въпреки трагичния край на истинската история – Ицо умира от свръхдоза малко преди премиерата … убеден съм, че с участието си във филма Ицо допринася много за създаването на една култура на доброто и един свят на мира на Земята!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.