Свобода на Духа 2

Беседата е държана от Учителя Петър Дънов на 23 август 1915 г.

Първото нещо в нашите отношения към другите е взаимно почитание. Забелязал съм в моите наблюдения, че някои искат да се учат и идват първоначално със страхопочитание, а подир почнат да говорят: „Ние знаем повече от него“, и се разпуснат. Като ония млади булки, които първо стоят хрисимо и се срамуват; мине ли обаче един месец, отварят ей такава уста и развалят къщата. В черква, докато са булки, стоят мирно, но венчаят ли се, като че добиват граждански права и си показват истинските образи. Те втори път пак ще се омъжат, но онзи, който веднъж се е оженил за тях, втори път няма да се ожени. Не трябва да огорчаваме Бога с нарушение на Неговия Дух за свободата и когато някой ни предизвиква. Виждам какви мисли по отражение стават в мене и във вас – цял тефтер кривизни са се образували, както резките на телеграмите. Колко ваши телеграми има написани – цял сноп. Там е показано колко сте свободни. Един ден тия телеграми ще се представят на Господа, когато отидете на онзи свят. Всичко в света е явно, нищо не може да се скрие пред Окото на Господа. И това не ви говоря, за да ви плаша, не! Бог в Своето битие е Дух, Който иска всякога да поучава и поправя, а не да наказва и отмъщава. Туй, което забелязваме в света като страдание и наказание, то е само по отношение на формата. И ако в това отношение често ни наказва Бог, то е, за да ни освободи от робството. Ако речете да освободите една овца от устата на вълка, няма ли тя да пострада, докато я извадите?

Свобода, вътрешен мир ще принесат спокойствие и радост и ще подигнат нависоко нашия Дух.

Сега пак върху религията. Тази религия, с която искаме да служим на Бога, в какво седи? Христос казва на едно място: „Огладнях, и не ми дадохте да ям; ожаднях, и не ме напоихте; странен бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте“. (Матей 25:42–43.) Ето затова ще съди Господ света. Вие може да се молите 10 пъти на ден, като старите фарисеи по улиците; вие може да заприличате на оная майка, която е била почнала да се моли, че й прегорява яденето. Знаете ли какво нещо е психическо пиянство? То не е религия. Мома, която често обича да се среща с някой момък, не че печели нещо, а усеща някаква приятност, но тази приятност, туй гъделичкане не показва, че е Божествено настроена. Тя харчи напразно енергия. Когато Бог се приближи към нас, ще усетим, че Неговото действие е не един миг, а дълго време. И туй разположение ще го усетим в душата – тайно. Когато някои хора се карат, аз отивам при тях, но не им казвам да млъкнат, защото аз трябва първом да млъкна: като се карат двама, аз да отида, няма да им помогна. Не им проповядвам морал, а се спра и се помоля за тях на Господа. Във Варна преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“. И сетне попът казва: „Що ми трябваше да отървам жената от мъжа“. И вие, като поп Ганчо, може да влизате да уреждате хорските работи. Не влизайте. Можете да влезете само когато двамата, мъжът и жената, ви повикат да ги разправите. Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си.

И тъй, религията трябва да носи на хората свобода, мир и радост. Ако се подигнат старовременните гонения, светът няма да се оправи. Колко съмнения ще се подигнат за външните форми на религията; ще вземат да викат: „Твоето учение е от сатаната“, „Ама твоето не е ли от дявола?“ Който не е от сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от Любов към него, и дори да се жертва за него. Щом искате награда, или първо място, или да оправите света, не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. Станете ли първи в света, вие сте последни пред Бога. Това е, което аз зная. Не искам човешка слава, предпочитам Бог да мисли добре за мене. Като проповядвам това, някои от вас не го вземат за себе си и казват: „Аз не съм такъв, еди-кой си е такъв“ – това е от лукаваго. Всякой вътре в себе си трябва да забрави другите какви са, а да мисли, че той е по-грешен от другите. Това е право. Че сте в туй положение – не ви съдя, но понеже искам да излезете от него, посочвам ви начин, по който можете да излезете. Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите. Подобното подобно привлича – туй е закон. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат; тъй както се оглеждате във вашето огледало, ако сте красив, и то ще покаже отсреща красиво лице. И когато срещнем някого, не му казвайте: „Аз те обичам“, не говорете за любов, защото тя се изгубва, тогава всъщност вие не го обичате. Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите. Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, не е сладката проповед, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива. Музика, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя в човека само едни гъделичкания, не принася никаква полза.

И сега вече да престанат между вас тия търкания на „тесни“ и „широки“, „там е Духът“, „там не е Духът“. Който от вас има Духа на свободата, нему ще дам бяло камъче, дето ще напиша името си, и когато дойде Господ, ще види написаното. Когато погледна очите ви, зная духа ви: когато Духът влезе, очите не са много тъмни, но не са и много светли. Може някой път очите да лъщят, като на някоя змия, но то е „нефеш“, желанието да глътне, да изяде някого. Видели сте как вечерно време лъщят очите на котката – тя търси мишки. Светлина от светлина има разлика. Има светлина, която граби, която убива, а има светлина, която оживотворява. Духът е чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза в ония, които са в Пътя.

Като се съберете пак, ще се види от телеграмите, дали ще има мушкания. Такива молитвени събрания Господ не иска. За да бъдат всичките молитви приети от Господа, ще ви дам метод. Ако срещнете една неутешена, отегчена душа, помолете се на Бога за нея и с нея; ако срещнете беден, помогнете му. Господ не иска да се събират богати с богати, а богати със сиромаси, учени с невежи. Не е необходимо само да се събирате и да пеете в концерт; идете в някой концерт светски – по-добре ще направите. Онази госпожа, за която преди малко ви говорих, ми каза още, че като била в онова молитвено събрание, подир половин час жените почнали да се оглеждат и да си шушукат: „Тази ни видя“; и тя, като забелязала, че ги стеснява, излязла си. Не казвам, че е в София. Говорим, че в черква и другите хора не се молят правилно – но и ние се молим така. Изпъдете стария дявол, дайте свобода и уважение на другите, молете се тайно във вашата душа, никой от вас да не говори и одумва другите. Щом се съберат 2–3 жени, почнат да говорят за някого. Човек, който одумва хората, психически не може да се развие. Който има тази слабост, да я напусне. Дойде ли ви някой път на ума да говорите за някого, спрете се, не пущайте дявола да влезе, не му ставайте глашатай. Затворете своя телефон и не му предавайте мненията му. Дяволът никога не казва добри думи, той говори за хората: „Ти си вагабонтин, крадец, блудник“; подмамя ви да му помогнете и си свърши работата, па когато дойдат страданията, чрез тях Господ ви казва: „Друг път да не слушате дявола“. Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако 100 пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън. Тъй че който не иска да бъде свързан с дяволите, трябва да бъде милостив и съобразителен.

Нека отсега нататък започнем да прилагаме Христовото учение – не да се показваме на света, че сме религиозни хора: нека нашата набожност да бъде скрита в нас, а пред света нека сме както красивите дами, които излизат с покрито лице, да не ги изгори слънцето или да не почернеят от праха. Скрийте своята красота вътре, не парадирайте с нея отвън. Не разправяйте колко сте добри, великодушни, готови за благотворителни дела, и че по 3 пъти на ден се молите, за да не станете посмешище на света. И Христос казва: „Бъдете в света умни като змиите и незлобливи като гълъбите“. Светските хора не са глупави, а умни. По отношение на висшия живот те са по-лоши, но по отношение на ума те са по-умни, ние сме глупави. Дайте им пример за някое добро дело, за да ви дават и те от своя ум. Сега казват, че трябва да бъдем праволинейни, не трябва да бъдем щедри. Че как тогава ще оправим света? Като ни погледне някой накриво, ние се разгневим; ами колко пъти ние сме погледнали хората накриво – не си даваме сметка за това. Господ не ни е създал с криви очи, а с прави. Религиозен живот е именно това – да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме техните погрешки и да търсим всяка възможност да се сплотим духом.

Сега, нека речем да приложим учението и да го проповядваме на другите. Никакво одумване занапред. Да се заречем през цяла една година да не одумваме. Направете си тефтер и кажете: „Днес, слава Богу, за никого не съм говорил“, турете бележка 7; щом говорите, турете единица и дръжте през цялата година сметка, колко седморки и колко единици ще си турите, доколко сте успели да се сдържате. Гледам често някому трепери устата: „И аз да кажа нещо“, „И аз имам думата“, „И аз зная нещо“: започва да говори, започват и други, и току-виж, че някой стане предмет на одумване. Утре пак ще започнат същото нещо. Когато някой момък наближава да се жени, залюбват го много моми и всички го хвалят и се надпреварват коя да му припише повече качества: „Баща му, майка му благородни, фамилията им много благородна“. Избере ли той вече някоя за жена, всички, които са го дотогава хвалили, започват: „Той е дивак, глупак, простак“. Когато и те трябва да кажат: „Много добре е направил, че е избрал мома измежду нас, ние се радваме“. Знаете ли вие на какво прилича това? Аз съм привеждал и друг път една случка за посрещането на един княз в един голям европейски град: от избраните 12 най-красиви жени, които били поканени да гласуват коя да поднесе букет на княза, всяка пуснала бюлетина за себе си. Сега и вие в това движение гледате още не напълно подготвени кой да даде букет на Христа – всеки казва: „Аз“. Не гласувайте за себе си. И без да гласувате, Христос знае кои заслужават. Това е Христовото учение: да бъдем съобразителни, да не говорим за другите това, което можем да знаем за тях. Окултистите казват: „Ако искаш да бъдеш силен, не говори за хората, защото в момента, когато започнеш да говориш, влизаш в свръзка с неговия дух и се заразяваш с лоши мисли“. По-добре е да мислите добро за хората, отколкото лошо, защото инак себе си повреждате. Онзи, когото одумвате, психологически се ползва. Нали Господ казва: „Като си богат, дай от своето; колко имаш печалба?“ – „10,000.“ – „Дай половината.“ Когато говорим добро за някой човек, Господ него хване и му рече: „Колко спечели?“ – „20.“ – „Дай половината на оня, който мисли добро за тебе.“ Когато говорим добро за другите хора, ние печелим, а когато говорим лошо за хората, те печелят. Такъв е законът. Ако съзнателно го правите те да печелят, ще се радвам на туй самоотричане. Но тогава пък не се оплаквайте. Нали сте велики духове? Ако някоя от вашите сестри има някой недъг, молете се 10 пъти да се отърве тя от него, и тогава идете и й кажете благо: „В тебе, сестро, има един порок, но да не ми се сърдиш, дето ти казвам“. Тогава ще бъдете благословена.

Та изпъдете от вас сега този дявол – одумването. Господ е решил тая година дяволи да връзва. И никой да не се сърди, когато бъде свързан. Ще го впрегнат на работа. Както на земеделеца му трябват волове, за да оре, така и дяволите са потребни за работа. Или ние ще бъдем впрегнати, или те. За да ги впрегнете, трябва Духът да бъде във вас, трябва да бъдете силни и мощни. Аз пак ще говоря върху този въпрос за свободата на духа. Сега ще направя един малък опит, да видя колко сте използвали днешната ми беседа. Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата. Тогава всякой от нас ще намери своето място. И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и да е работа, ще я върши с благодарност. Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавал и Сократ. Той беше последен човек, но много царе се забравиха, а неговото име остана. Човек може да заема много високи длъжности и пак да не бъде благороден. Духът изисква да бъдем и като царе, и като последни хора еднакво свободни. То е учението на Христа, което проповядвам – да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода, и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна – свобода навсякъде.

Беседа, държана на 23 август 1915 г.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.