Левурда

Зимата вече си отива, а пролетта идва. Това е времето, в което в природата стават големи промени – тя се събужда и ражда за нов живот. Едно от първите растения, които се появяват е левурдата. Наричат я още мечи лук или див чесън, а в Североизточна България леорда. Да не се бърка със самардалата, която е вид див лук. На вкус наподобява наистина чесън, но на външен вид – не.

Левурдата има важно значение, защото е първото ядливо растения, което масово пониква след снеговете във влажни и не прекалено слънчеви широколистни гори. Често можем да го видим покрил огромни площи. И това е добре не само за събудилите се от сън мечки, които с удоволствие го похапват, но и за всякакви други огладнели гадинки. А и за всеки като мен, който го обожава. Вече поприключвам миналогодишните резерви и днес набрах за първи път тази година една огромна торба. Удоволствието от престоя над два часа в гората насаме с птичките и всякакви други горски животни рано сутрин е несравнимо. И докато аз брах левурда, много охлювчета тихо хрускаха вкусната билка.

При брането на левурдата трябва да се внимава за няколко неща, за да не го сбъркате и за да сте сигурни, че получавате най-доброто от него. Берат се само листата и то само преди цъфтежа, защото след това цялата енергия и полезни вещества отиват в цвета. Според една стара германска легенда трябва да се бере преди нощта на 30. 04. срещу 01. 05., когато вещиците вземат силите му. Неслучайно левурдата се слави като биле, което прогонва тъмните сили.

Още по-добре е, ако го берете възможно най-рано, когато цветът дори още не се е показал над земята. Тогава качествата му са най-добри и е най-вкусен. А и тогава има най-малка вероятност да го сбъркате с други растения като например силно отровната момина сълза. Листата на левурдата са еластични, а стъбълцето е бяло към луковичката и коренчето. На вкус е леко лютив и със специфична миризма – нещо средно между чесън и лук. Внимавайте докато берете да не изтръгнете и цялото коренче, защото растението е многогодишно! Както и за всяка друга билка важи, че е най-добре да се бере в ясен ден преди изгрев слънце, докато е още росен. Може да се суши и да се замрази (за предпочитане, така запазва повече от качествата си). И в двата случая може да се използва за направата на прекрасни пестота. Не е препоръчително да се готви, защото губи както силата си, така и аромата си.

Левурдата се използва както като подправка, така и за лекарство. Особено добра е, както и всички лукови, при грип, настинка, за имунната система и за дезинфекция (за това може да се използва и външно). Богат е на витамини. Освен това лекува и глисти. Подпомага развитието на желаната чревна флора и е едно от малкото растения, които успешно отделят от организма натрупаните тежки метали, като например живак и олово. Препоръчва се употреба при много амалгами в устата. Неслучайно левурдата се слави със своите пречистващи и оздравяващи свойства, както във физически, така и в Духовен смисъл. Немска поговорка гласи, че яденето на левурда напролет спестява посещението на лекар и лекарствата през цялата година. Силата му е толкова голяма, че се счита, че може да замести приемането на чесън, гинко и ехинацея. Също засилва и сексуалното желание. Помага да не се задържа холестерин в тялото. Бременните трябва да внимават с него, защото може да предизвика при голяма употреба аборт.

На истинската красота на левурдата можем да се насладим, когато нежните бели цветчета цъфнат и изпълнят гората. Тогава всичко изглежда като едно безкрайно море от зелено-бяло.

Всички снимки са взети от Уикипедия. Ако желаете да научите повече за левурдата и по принцип сте любопитни или можете да споделите повече за живота на Земята, Ви препоръчвам страницата на Енциклопедия на Живота, която е под свободен лиценз. Ще се радваме, ако повече от събраното там на английски знание се появи и на български. Знанията за растенията и животните и за Земята като цяло са безценни и безкрайно необходими за запазването на природното разнообразие и богатство и за оцеляване на човешкия род.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата, За Природата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.