Подарък детска рисунка

Много повече се радвам, когато аз самият правя подаръци, но съм щастлив също, когато на мен ми дават нещо. Особено много обичам да получавам цветя, картини и книги. Последният подарък, който получих, е точно една картина, детска рисунка от племенника ми, който е на две.

Наглед обикновена детска рисунка – слънцето, облаците, дървото, земята, тревата, цветята и къщурка – но две неща правят силно впечатление:

  • слънчевите лъчи заемат доста повече място от всичко друго и достигат до всичко живо. Светлината е навсякъде и в основата на нашия свят и децата възприемат това доста по-лесно и чисто от нас.
  • горе вдясно има една буквичка – моята. Племеникът ми е нарисувал картината за мен и поставя моята буква на нея, без да предявява собственост спрямо Творението си, както правят порасналите Творци. Хубаво, че и Бог не предявява чувство на собственост спрямо Творението си. Дано и ние се научим да не си присвояваме това, което не ни принадлежи и да разберем, че не собствеността е важна, с свързаността. Така, както племенникът ми се свързва с мен чрез рисунката си и Твореца с всички нас чрез Света.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.