Цвете за мама

8-ми март е и няма как да не подарим цвете на мама. Но тази година искам да е специално, най-хубавото. Само че кризата си казва думата. Опразваме с брат ми касичките и аз поемам задачата да купя най-хубавото цвете на мама. След училище имам да свърша разни неща и трябва да се видя с Чая Колева. Пробвам разни рокли, шляя се безгрижно и случайно попадам на едно малко цветарско магазинче, където влизам, за да проверя дали ще има розички в саксийка. Тъкмо задавам въпроса и продавачката е на път да отговори отрицателно, когато виждам разни саксийки с цветя, които много приличат на рози, но не са. Прекрасни са и са точно това, което търся. Но … след много важни и не толкова важни, макар и малки покупки, са ми останали само 10 лева. Цветята струват 15. Отивам до банката, за да изтегля пари, чакам 20мин. и за втори път се оказва, че не си нося личната карта.

Надежда има и отивам да взема Чая. Тя обаче има само колкото, за да идем на кафе. Нищо. Ще стане. Отивам в магазина с Чая, избирам си най-голямата и най-красивата саксийка с цветя, нареждам се на опашката и моля собственичката на магазина да й оставя документ или книга и утре да й занеса тези прослувути пет лева! За наша огромна изненада (а кога ли ще спрем да се изненадваме, че ни се случват все такива случки), собственичката приема. Няма нужда да оставяме нищо. „Човек с обици-усмивки няма как да не е честен“- казва тя, а аз не мога да намеря думи за благодарност. „Е, поне да Ви дам десетте лева“- казвам аз в шок и почвам да ровя отначало. И тъкмо когато Чая с типичния си сарказъм заявява, че няма как ситуацията да стане по-нелепа и неловка, аз изсипвам едно портмоне със стотинки :D Всъщност това е колкото неудобна, толкова и прекрасна история, която за пореден път ми напомни колко много чудесни хора има и че Доброто е навсякъде около нас – трябва само да повярваме в него и да му даваме повече шансове да се изяви :)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.