Емоционална интелигентност

Концепцията за емоционална интелигентност възниква преди близо век, когато Торндайк използва понятието „социална интелигентност“, за да опише способността ни да разбираме и управляваме други хора. С годините концепцията се развива и днес съществуват няколко модела, които описват какво представлява емоционалната интелигентност.

Моделът на способностите, разработен от Саловей и Майер, описва емоционалната интелигентност като способност да възприемаме емоциите, да ги разбираме и да ги управляваме с цел личностно развитие и растеж. Емоционално интелигентният човек притежава четири способности:

  • да възприема емоциите (включително и своите собствени) – по тона на гласа, израза на лицето и други признаци;
  • да използва емоциите – за разрешаване на проблеми, за улесняване на мисленето и др.
  • да разбира емоциите – да може да улавя леки нюанси в емоциите, да разбира как се променят емоциите с времето и какви са взаимовръзките между тях;
  • да управлява емоциите – както своите, така и тези в другите хора, за постигане на определени цели.

Един от най-известните модели за емоционална интелигентност е създаден от Даниел Голман. Според него емоционалната интелигентност включва:

  • самопознание – способността ни да разпознаваме емоциите си и тяхното влияние върху нас;
  • самоуправление – контрол на емоциите и промяната им спрямо обстоятелствата;
  • социално познание – способността ни да възприемаме и разбираме емоциите на околните;
  • управление на взаимоотношенията – способността ни да вдъхновяваме и влияем върху околните и да се справяме с конфликтни ситуации.

Макар че идеята за емоционална интелигентност има и противници и учени, които оспорват доколко тя може да бъде смятана за отделен вид интелигентност, вече се правят и опити за нейното измерване. За целта се използват различни техники, като самооценка, оценка от познати и колеги, решаване на примерни ситуации и др. Според някои учени емоционалната интелигентност може да бъде показател, който определя доколко добре ще се справяме в училище или на работа. Високата емоционална интелигентност е важна и за добрите лидери, които трябва да притежават способността да влияят върху хората, да ги вдъхновяват и мотивират. Смята се, че емоционалната интелигентност не е нещо, с което човек се ражда, а нещо, което може да бъде научено. Затова и в някои училища в САЩ тя вече е част от учебния план.

Всъщност емоционалната интелигентност е нещо, от което всеки човек се нуждае. Когато сме наясно със собствените си чувства и емоции, както и с тези на околните, можем да общуваме по-пълноценно. Можем открито да изразяваме с думи своите чувства, за да бъдем разбрани правилно. В същото време можем да разбираме как се чувстват и близките и приятелите ни, можем по-лесно да се поставим на тяхното място и да разберем какви емоции са предизвикали една или друга тяхна реакция или действие. Така ще има много по-малко недоразумения, взаимоотношенията ни ще са по-искрени, а това ще е от полза за всички.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.