Духовният път на Русия и славянството

Тази Творба е въодушевена от книгата на Хари Салман „Невидимият град – една Духовна биография на руския народ“.

Често говорим за голямата руска душа, която изглежда, че може да понесе всички трудности на света, както не веднъж вече го е правила, затворена в себе си и насочена навътре; страдаща за себе си и поемаща страданието и на другите. Един народ, силно обвързан с майката Земя и не само създаден да страда, но и приемащ това за своя мисия и смятащ, че така ще изкупи греховете на цялото човечеството, както Иисус Христос го е направил. Дълбоката убеденост на руснаците в тази Духовна мисия се създава и развива постепенно след приемането на православието и особено под влиянието на дошлите от България богомили. Мисията се точи в цялата история на страната като нишка, която обуславя всички събития и съдбата на народа. Съхраняването на православието в трудни за него времена и изповядването му в почти непроменен богомилски вид от обикновеното население са в основата на идеята за особената мисия на руския народ на Земята.

Хари Салман обръща особено внимание на женското, пасивно начало в Душата на руския народ, който е свикнал да се подчинява на съдбата си, да не се бори срещу нея, да издържа на всички трудности стоически, независимо какво се случва. Пример за това е и поведението по време на войната с Наполеон, Втората световна и комунизма. Именно това женско начало е носител на Духовността на народа. То силно контрастира на мъжкото, водещо начало, което в Русия винаги идва под външно влияние още от самото създаване на държавата от викингите и се изразява в безкрайната жестокост на управляващите от времето на монголските набези, през управлението на Иван Грозни и Петър Велики, до нашествията на Франция и Германия, достигайки своята жестока кулминация през управлението на Ленин и Сталин.

Неразвитото мъжко начало в славянския народ, липсата на воля и самосъзнание за посоката на собственото развитие, слабото самочувствие, вечното търсене на добрия баща и управник, биват използвани в негов ущърб и намират изблик в пълната бездуховност и геноцид от страна на управляващите спрямо населението. Духовната Мисия на народа става добро прикритие за имперски интереси, според които спасението на света може да дойде само под владичеството на руската държава над всички други. В същото време саможертвеното и политически бездейно настроение, коренящо се в женското начало, води до малтретиране на собствения народ. Следва, че развитието на едно положително мъжко начало е силно наложително. За да стане това устойчиво и да може то да се съчетае с вече съществуващото женско и да се пожънат плодовете на това обединение, то мъжкото начало трябва непременно да дойде отвътре, от самото сърце на народа.

Също както всеки човек си има възраст и съответното за нея Духовно развитие, така е и с народите. Може да се каже, че руският като сравнително млад такъв, е тепърва станал пълнолетен и предстои да съзрява Духовно. А сега се лашка между силните чувства на крайностите (като крепостно селячество, сравнимо с робство; имперска политика; комунизъм, алкохолизъм; безкрайни войни) и няма необходимата силна мъжка воля за осъзнато постоянство, промяна и мъдростта на средния път. Точно затова много руснаци смятат, че истинската Русия тепърва предстои да се роди и да осъществи мисията си.

Любопитно сравнение може да се направи с американците, които са дори още по-млад народ, но изтъкан не върху православната Духовност и източна затвореност, а върху западни материалистични възгледи и отвореност. Народ на положителното мислене и на осъществените мечти, а не на мъката и страданието. Народ, който променя света около себе си, вместо да се затвори и да се остави на произвола на съдбата. Народ, в който бушува дейното мъжко начало, което има нужда да се смири и да потърси прошка за унищожението на местното американско население и за агресивната си световна политика. И точно в молбата за прошка и смирение можем да открием дълбоката Духовна мисия на американския народ и въобще на западната култура.

Според Хари Салман истинското Духовно съзряване на Русия за нейната свята мисия в положителна светлина започва с Пушкин, Достоевски и Соловьов в средата на 19-ти век. И докато Пушкин се явява като спасител на човечността и истинността на руската душа и Духовна мисия, то според Достоевски именно руския народ съхранява в себе си чистата Божия вяра и изначалното християнство. И той е този, който може да доведе европейските народи до едно пълно обединение, заради качеството си да прощава и да служи на другите. Соловьов най-пълно развива руската Духовна мисия за създаването на световно Духовно братство и превръщането на обществото в църква на взаимността в името на Светата Троица, която ще намери своето земно проявление в единството на религиозния, правен и социален живот. За да се случи това, обаче, Русия трябва да премине през период на вътрешно пречистване и отхвърляне на азиатската жестокост от монголския период, а и антихриста. И колко прав е бил Соловьов, ако отъждествим руската монархия с имперската й политика, а после и с комунизма, с желанието на лидерите му да завземат света, с организацията на монголските орди и с антихриста, проявен най-вече в лицата на Ленин и Сталин. При комунизма най-силно се проявяват руските несъвършенства и израждането на Духовната мисия на народа.

Изключително съм радостен, че Хари Салман толкова добре е успял да улови Духа на Русия и руския народ и съм въодушевен от начина, по който го описва. В същото време би било прекрасно, ако можехме да получим и повече от съвременния вътрешен руския поглед в това отношение. Убеден съм, че и днес има достатъчно Духовни водачи, които ясно съзнават Мисията на народа си и на славянството и могат да я опишат.

Също така разглеждането на руския народ, неговият Духовен път и мисия не биха могли да бъдат пълни, ако не се обърне задълбочено внимание и на българския Духовен път и мисия. А точно само в тази пълнота можем да възприемем истинската и положителна страна на Духовната мисия на руския народ за обединения на човечеството и изкупване на грешките му. Пътят на българите и славяните се пресича преди около поне 1500-2000 години и никога повече не се разделя. В България и Русия се осъществява пълното обединение и единство на тези два народа, чиито потомци сме. Това започва със създаването на обща писменост и приемането на общата православна вяра. Продължава с появата на богомилите, чиято Духовност и начин на живот намират най-пълна застъпеност именно в руския народ и са основополагащи за пътя му. И когато България загива под ударите на турската империя, за да изкупи греха си за изгонването на богомилите, Духовното българо-славянско развитие продължава в Русия. И точно нейният народ спомага за възкръсването на България и освобождението й. Общият ни път продължава и в по-новата, комунистическа част от историята ни. Страданията на комунизма, които руския народ най-тежко трябва да преживее, са му несъмнено дадени, за да се опомни, да разбере истинската и положителна същност на мисията и да се покае за желанието си да обедини с меч  народите под собствената си власт. Обединение идва винаги мирно, а Духовността е свобода, не власт и ограничения.

Затова спокойно можем да говорим и за Българо-Славянски Духовен път и мисия. Използвайки наученото от Хари Салман можем да кажем, че именно в лицето на българския народ, славяните намират своето действено мъжко начало и че точно българския народ е този, който най-силно олицетворява намирането на себе си, завършеното обединение между мъжкото и женското начало, единството им и пълното им осъществяване в Духовния път и мисията на народа.

Затова и като първа и най-важна стъпка в пълното постигане на този път е Духовното обединение на нашите два народа в името на общия път и мисия за един по-добър и по-единен свят. Символичен акт би била промяната на руския герб в обединение на двете му глави, обозначаващи сегашното ни разделение, в една такава. Българите като народ сме длъжни да изиграем важната си роля в помирението на Русия и Европа, а след това заедно с нея, във вече единна и пълна Европа, с Русия (и с Турция), да спомогнем за единството на цяла Евразия, а от там и на целия свят. Едно такова мирно и творческо съществуване на всички народи и хора по Земята е напълно необходимо за продължаване на съществуването на човешкия род и по-нататъшното ни развитие. От особена важност е именно народи като нашия, които вече малко или много са извървели подобен път, да работят в тази насока. В противен случай излиза, че отново не сме си научили урока.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.