Свободният избор и всички сме едно

Тази сутрин се събудих в прекрасно и щастливо настроение. Бях напълно в Радостта и нищо не можеше да ми я отнеме, дори и падналата пломба още с първата сутрешна захапка и още по-малко увеличената сметка за тока, новината за ремонта на жилището и увеличението на наема. Всъщност четири не чак толкова приятни изненадки, но когато човек е в Радостта, те бързо губят значението си. Как силно си мечтая винаги да съм в такова прекрасно настроение, независимо какво се случва! Радвам се, че много често успявам, но има още какво да се желае.

Окрилен в Радостта, си пеех всякакви положителни песнички, заедно с птичките в гората, докато отивах на работа. В същото време, както винаги, в главата ми се изграждаше планът за деня – кое е най-важното, което днес непременно трябва да свърша. И кое ще е добре също да свърша, ако остане време. Вече на работа се захванах да действам и всичко върви досега повече от добре и по план ;)

Унесен в работата си, неусетно стигам и до написването на тази Творба. Не знам защо се събудих с мисълта, че трябва да напиша точно за аз-ът и неговия напълно свободен избор, независимо от всичко наоколо, от една страна, и за неделимото единство и свързаността на света и на всеки един от нас, от друга. От доста време ми назрява явно в главата и сега му е дошло времето, защото може да помогне на поне две много добри приятелки и участници в ОМ. Сещам се за подобни мои Творби в ОМ. Като за Свързаността и беглото й споменаване покрай 8-ми март. И за представянето на крайностите от страна на Айн Ранд. И за мъдростта на средния път.

Но още не съм написал дори заглавието и виждам, че имам две съобщения по скайп, които поглеждам веднага – може да е нещо важно за работата. Май не е – Ники и Никола ми пишат едновременно. Но въпреки това поглеждам какво са написали и се разделям със съсредоточената си работа – нещо нетипично за мен. Ники ми съобщава, че е видял листче с името на човек, на когото е трябвало да се обади и този човек му звъни точно в този миг. Невероятна проява на синхронност. Цъкам на това какво ми пише Никола и се оказва, че ми праща статия от негов приятел, Гео, писана, когато е бил на 14-15 години. И ме пита какво мисля за статията. Е, сега ли точно да я чета? Обикновено не бих го направил, но следвам интуицията си и се оказва, че става дума за общото и аз-ът … същото, за което тъкмо съм започнал да пиша и аз самият. Още по-невероятна проява на синхронност, защото се навързват вече доста хора! Обичам такива мигове, в които правя това, което най-силно искам и всички останали около мен правят същото и взаимно си помагаме. Всички сме едно и част от цялото. Няма никаква разлика между нас. Чувствам се като част от един съвършено действащ огромен организъм. В него аз съм прашинка, но виждам как помагам за движението и развитието му. В същото време всички се грижат за мен, помагат ми и уважават моя собствен избор!

Прочитам статията на Гео, съгласявам се с нея и силно се впечатлявам, че е била написана от момче на 14-15! Колко прекрасно е изказано всичко и колко добре е сложено ударението в последните, заключителни параграфи. Особено ми допаднаха цитатите от Библията, които казват всичко с прости думи:

И той беше словото, и словото беше с него

И най-вече представянето на смирението като ключ към забравяне на егото, като пътя към единението, към пълното проявление на свободната воля. И великото послание:

Един за всички и всички за един.

Но, прочетете сами, няма да се повтаряме, всеки може да избере собственото си възприятие, да направи избора си. И колкото хора, толкова пътя на свободния избор.

Е, честно казано, знам защо отлагах написването на тази Творба до сега – трябваше ми вдъхновение, усещах, че улавянето на цялото, на безкрайно голямото, на всичко, на Бог и на единицата, на безкрайното малко, на нищото, е трудно да се пресъздаде, ако не се направи в и с Живото Слово. Единицата не може да проумее пълното единение в Бога, цялото в неговата съвършена пълнота, ако не е напълно свързана и едно с него точно в този миг. И точно сега аз съм цялото, цялото, необятното, безкрайното е в мен, част от мен и със свободния си избор работя за него и го променям, създавам го отново за нов живот, заедно с Ники, Никола и Гео, заедно с хиляди други малки Души, които също като мен, на фона на цялото са едно нищо, но също са дарени със свободна воля и съдържат цялото в себе си. Ние сме пропити от всичко и всичко е пропито от нас. Възприемайки това, ние най-пълно можем да възприемем и нашата Божествена същност, че ние сме Творецът и че Той е в нас и с нас. А това ни дава и проникновението защо, макар и безкрайно малки и наглед само една прашинка, сме толкова важни. И защо ни е дадено правото на свободен избор, сами да определяме съдбата си, мислите си, чувствата си, действията си. И, разбира се, сами да носим отговорността и последствията от тях.

Бидейки в Бога и част от Бога, бидейки свързани в цялото, ние сме истински свободни и имаме безкрайното, цялостно, неприкосновено и пълноценно право на личен избор, на пълно проявление на собствения аз, на изява на Творческото ни и съзидателно начало. Тогава ние сме Творецът. Но отделим ли се от цялото, допуснем ли собственото ни его да ни нашепне, че другите са по-маловажни или по-малки от нас, че не са ни необходими, че ние можем и без цялото, че не сме част от него, че сме Творци сами по себе си в собствената си ограниченост и изолираност, то тогава ние губим мигновено и свободата си. Свободата е единствено и само в пълното единение и обединение в Бог. А това единение се създава и се носи посредством Духа и Любовта. Без тях ние не можем. Егото унищожава връзките ни с всички останали и с цялото, защото спира потоците на Духа и Любовта към и от нас. А ние живеем от и с тях като част от цялото. Също както една птичка с насилствено подрязани крилца не може да има правото на свободен избор, не може да хвръкне накъдето си иска, така и ние без свързаността си, а тя се осъществява от Духа и Любовта, не можем не само да осъществим правото си на избор, а дори губим неминуемо и жизнените си сили. Отрязвайки крилата на мечтите си, ние се самоотделяме от предназначението си, от Духа и Любовта, започваме да съществуваме като егоистични единици и неминуемо губим свободата си и правото на избор на собствения път.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.