Бианка Джагър в защита на хората и природата

Статия: Бианка Джагър (Никарагуа) на Награда за цялостен житейски принос

Превод от английски език: Рослава Стоянова

”…за отдадеността й и кампаниите й за човешки права, социална справедливост и защита на околната среда.“

Сн. www.rightlivelihood.org

Бианка Джагър е родена през 1950г. в Никарагуа, където преживява жестокото, подкрепяно от САЩ, управление на семейство Сомоза, което държи властта в Никарагуа близо половин век до 1979г. На 16 години тя печели стипендия за обучение в Парижкия институт за политически науки. Между 1971 и 1979г. е омъжена за Мик Джагър.

По време на детството и юношеството си тя е пряк свидетел на насилията на националната гвардия на Сомоза. Когато се завръща в столицата Манагуа, като млада жена през 1972г., за да потърси родителите си след разрушителното земетресение, отнело живота на 10 000 души, вижда как режимът на Сомоза се възползва от трагедията на жертвите и прибира милионите долари, които жителите на Никарагуа е трябвало да получат като хуманитарна помощ. Този ранен опит оказва огромно влияние върху нейния живот и я вдъхновява да организира по цял свят кампании в подкрепа на човешките права и на социалната и икономическа справедливост. През годините тя получава международно признание като отдаден и ефективен организатор на кампании.

През 1981г. Бианка е част от американска изследователска мисия на посещение в бежански лагер на ООН в Хондурас, когато въоръжена групировка от Ел Салвадор преминава границата, напада лагера и отвлича 40 бежанци, отвеждайки ги към Ел Салвадор. Бианка Джагър и други членове на делегацията ги следват по сухия бряг на реката, носейки единствено фотоапаратите си. Похитителите насочват към тях оръжията си, но в отговор получават само „Ще трябва да ни убиете или ще разкажем на света за престъпленията ви.“ Настъпва дълго мълчание и без обяснение отрядът освобождава пленниците и изчезва.

През 90-те години Бианка Джагър евакуира 22 деца от най-опасните военни зони в Босна. Мохамед Рибик, 8-годишно момче, живее с нея в Ню Йорк една година след успешна операция на сърцето, след което се завръща отново при родителите си. През 1993г. Бианка Джагър посещава бивша Югославия, за да документира масовите случаи на сексуално насилие над босненските жени от страна на сръбските военни сили, като част от кампанията им за етническо прочистване. В продължение на много години тя води кампании за прекратяване на геноцида в Босна и изправяне на виновните пред международния наказателен съд за бивша Югославия (ICTY). Нейните доклади за военните престъпления срещу етнически албанци в Косово допринасят за решението на международната общност да се намеси и да спре геноцида. Бианка участва и в много изследователски мисии, отвели я до Никарагуа, Гватемала, Хондурас, Ел Славадор, отдалечените тропически гори в Бразилия и Еквадор, Босна, Косово, Замбия, Афганистан, Ирак, Индия и Пакистан.

През 90-те години тя се бори и за защита на правата на коренното население на Латинска Америка, както и за запазване на тропическите гори, в които живее то. Бианка води кампании от името на индианците Мискито в Никарагуа срещу решението на правителството да отдаде горите на концесия на тайванска компания, което би застрашило техните местообитания по атлантическия бряг. Тя помага и за маркиране на наследствените земи на племето Яномани в Бразилия и защитата им от развитието на добива на злато. Бианка работи и с други групи за защита на тропическите гори срещу заплахата от изсичане на 40% от амазонската джунгла с цел изграждане на соеви плантации за международен износ на продукция.

През 1996г. тя получава наградата за Борец срещу смъртното наказание на Националната коалиция за забрана на смъртното наказание в САЩ за кампанията, която организира от името на Гуинивер Гарсиа, осъдена на смърт в Илинойс. Присъдата й е смекчена, благодарение на усилията на Джагър. През ноември същата година Бианка Джагър получава наградата Champion of Justice за „непоколебим и красноречив защитник на забраната на смъртното наказание в Америка“. Нейни статии, лекции и пресконференции по темата продължават да предизвикват несправедливата и произволна наказателната система, както и съдебната практика, изпълнена с расова дискриминация и съдебни пристрастия. През 2004г. Бианка е избрана за Посланик на добра воля за Борбата срещу смъртното наказание в Съвета на Европа. Тя е била и посланик на добра воля към Института Албърт Швайцер и е работила за Амнести Интернешънъл по кампаниите им „Спрете насилието срещу жените“, „Насилие“ и „Смъртно наказание“. Бианка Джагър е била и говорител в антивоенните протести в Лондон през пролетта на 2003г.

През 2004г. Бианка се присъединява към международна кампания, търсеща компенсация от Шеврон Тексако за огромните екологични щети, които нанасят на еквадорските тропически гори. Американската петролна компания е обвинена в причиняване на „тропически Чернобил“, превърнал Амазонските гори в неизползваемо тресавище. През двете десетилетия дейност в Еквадор (1971-1992) Тексако (днес Шеврон Тексако) излива в тропическата джунгла 50% повече петрол от този, излян при катастрофата с танкера Ексон Валдез. В продължение на много години петролът замърсява подпочвените води, потоците и реките, от които 30 000 души – включително пет коренни племена – получават питейна вода.

Джагър участва в изследователска мисия в областта през октомври 2003 и 2004г. Тя се изправя срещу изпълнителния директор на Шеврон Тексако по време на годишната среща на акционерите през април. „Вместо един единствен катастрофален разлив, който да влезе в световните новини, това, което се случва в Еквадор е много по- … коварно“, казва тя. „В продължение на 20 години Тексако бавно отравя жителите на Ориенте, като излива токсични отпадъци и суров петрол във водата. Досегашният ми опит в кампаниите за защита на човешките права просто не бе достатъчен, за да ме подготви за огромните щети, нанесени на природата, на които станах свидетел в провинциите Орелана и Сукумбиос. Не бях подготвена и за тъжните истории на човешко страдание, многобройните случаи на ракови заболявания и спонтанни аборти.“

Тя твърди, че компанията не е използвала наличните по това време технологии за защита на околната среда. „Причината, поради която не са го направили, е, че смятат, че животът на хората в третия свят не струва нищо“, казва тя. „Ето защо случаят е толкова важен. Трябва да потърсим отговорност от тях.“ По-рано в реч, изнесена в Еквадор, Бианка казва: „Тези посещения ме доведоха до извода, че докато Шеврон Тексако не се погрижи за екологичните щети, които са нанесли на Еквадор, компанията трябва да бъде третирана като престъпник, който няма право да продължава бизнеса си или да прави инвестиции в която и да било държава по света.“ Джагър играе важна роля и в кампанията на Грийнпийс „Бойкотирайте Есо“ /Boycott Esso/.

На 9.06.2004г. Бианка Джагър получава наградата World Achievement от президента Горбачов за „Защита на човешките права, социалната и икономическа справедливост и опазването на околната среда по света“.

През март 2004г. Джагър изнася реч при откриването на кампанията на Амнести интернешънъл „Спрете насилието срещу жените“. В бъдеще тя смята да се фокусира основно върху кампании срещу сексуалната експлоатация на деца.

Бианка Джагър е член на Съвета за Лидерство на Изпълнителния директор към Амнести Интернешънъл, САЩ, член на Консултативния съвет на Хюман Райтс Уоч – Америка. Джагър участва и в консултативния съвет на Коалицията за международна справедливост. Тя е член на Работната група на 20-ти век за залавяне на военнопрестъпници; член на съвета на Хора за американския път и Креативната коалиция. Между 2007 и 2009г. Бианка Джагър е председател на Съвета за световно бъдеще.

Джагър е писала статии за Ню Йорк Таймс, Вашингтон Поуст, Маями Хералд, Обзървър (Великобритания), Индипендънт он Съндей (Великобритания), Мейл он Съндей (Великобритания), Гардиън (Великобритания), Съндей Експрес (Великобритания), Ню Стейтсмен (Великобритания), Либерасион (Франция), Льо Журнал дьо Диманш (Франция), Льо Юрист Интернасионал (Франция), Панорама (Италия), Юръпиън (Великобритания), Далас Морнинг Нюс, Кълъмбъс Диспачър и др.

Цитат

„Всеки от нас може да направи много, за да допринесе за промяната. Намираме се на опасен исторически кръстопът… Трябва да защитим принципите и ценностите си, човешките права, гражданските свободи и законността. Ако не го направим, светът ще потъне в хаос.“

Бианка Джагър

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.