Слънчеви системи за напояване в Африка

Статия: Слънчеви системи за напояване в Африка на Рейчъл Сернански

Превод от английски език: Рослава Стоянова

Творбата е част от поредица в сп. Dowser, разказваща за иновациите и възможностите за справяне с глада в Сомалия. В повечето новини гладът и политическите конфликти се описват като почти неразрешими; ние разглеждаме мерките, които могат да помогнат – от широкомащабни и политически до местни и превантивни.

Сн. http://dowser.org

Когато трябва да носите на ръка вода, за да полеете посевите си, едва ли ще получите много добра реколта. Ако трябва да плащате за водата от близката помпа, ако такава въобще съществува, едва ли ще получите много, при положение, че общият ви бюджет е по-малко от долар на ден; и реколтата ви отново ще е доста ограничена.

Но ако получите достъп до подпочвените води, използвайки задвижвана от слънцето помпа, чиято експлоатация не струва почти нищо, тежкият товар на земеделието може да бъде облекчен, а също така ще можете да започнете да обработвате и повече земя от преди, за да изхранвате семейството си и да продавате излишъка на местния пазар.

Тази различна реалност става възможна в африканските села, използващи задвижвано от слънцето капково напояване. Нещата са точно толкова прости, колкото звучат: фотоволтаични помпи доставят подпочвени води до парцели от един акър или малко повече. При този метод за напояване използваното количество вода е значително по-малко в сравнение с други методи, като заливането на почвата с вода отгоре, например. Освен това помпите използват чистата енергия на слънцето вместо скъпият и излъчващ вредни емисии дизел или друго течно гориво.

Вече близо три години полевите тестове на технологията в Бенин дават неочаквано високи резултати. През първите две години три задвижвани от слънцето системи за напояване носят близо 1,9 тона продукция на месец. В тези селища приемът на зеленчуци нараства от 500 на 750 грама, или от три на пет порции на човек на ден – по време на сухия сезон. И става дума за разнообразни, питателни зеленчуци – бамя, пипер, домати, патладжан, моркови.

„Докато преди много от тях използваха 90% от продукцията за лични нужди и продаваха минималните излишъци, днес тези жени запазват 15% от продукцията и продават останалото. Така за тях цялата икономика и системата се променят”, казва Дженифър Бърни, водещ изследовател в Бенин.

Бърни твърди, че търсенето е толкова голямо, че дори няма нужда жените да носят стоките си на пазара. Клиентите сами идват да ги търсят в домовете им.

Изследователският екип, стоящ зад проекта в Бенин оценява, че само четири процента от земята в суб-сахарска Африка е напоявана и че повечето местни общности разчитат на дъждовна вода за напояване на земеделските си земи. А това се оказва проблем, защото в голяма част от региона дъждовният сезон продължава може би три до шест месеца (и това само при положение, че няма суша).

„В миналото те са били ограничавани по два начина. Първият е от количеството вода, което могат да пренесат сами”, казва Бърни за жените в региона, които обикновено се занимават със земеделие. „И второ, от сезоните. Голяма част или използват вода от кладенци, или понякога от сезонни повърхностни източници на вода.” Но те пресъхват по време на сухия сезон и правят още по-труден или дори невъзможен достъпa до вода за напояване.

Идеята вече се възприема и на други места: тя набира популярност в Кения, а Червеният кръст използва задвижвани от слънцето помпи, за да получи достъп до вода в Судан. Тя се използва за пиене, но, както посочва Бърни, задвижваните от слънцето помпи за вода могат да се използват за всякакви цели – домашни, за производство или и за двете едновременно. Преимуществото при използване на помпата за напояване на земеделски земи е, че така могат да се върнат разходите за купуването на помпата. Изпомпването само на питейна вода няма да донесе приходи, каквито носи продажбата на зеленчуци от напояваните земи. Тъй като има и известни разходи по поддръжка на системата, приходите определено помагат.

Макар до момента тази технология да не е била тествана в Сомалия, шансовете за приложението й там изглеждат високи. „По отношение на агро-екологията, тези системи се оказват наистина успешни именно в такива сухи тропически зони”, казва Бърни.

И макар да не е запозната с хидрологията в Сомалия, според нея условията, при които са провеждали тестовете си, са били сред най-трудните. Не са планирали да е така, но когато стартирали проекта, открили огромно количество гранит в областта и имали доста слаб успех в откриването на подпочвени води. Очевидно това не попречило на технологията да донесе вълнуващи резултати.

Освен намирането на вода, друга важна стъпка за осъществяването на този проект е организирането на земеделци, които искат да си сътрудничат и да участват в него. Така разходите стават по-достъпни, обяснява Бърни. „Това е един от начините да получиш икономии от мащаба, когато други варианти не са налични. Група хора реално споделя и разпределя помежду си разходите за изпомпване на подпочвени води – особено ако те са дълбоко и цената е висока.”

От тук нататък успехът изглежда естествен. Реколтата става по-богата, което не само подобрява храненето на местните хора, но им дава продукция, която да продават и която не са имали преди. А относно въпроса дали в Сомалия реално има пазар за този излишък от зеленчуци, Бърни казва „Не бих подценявала търсенето. Дори и цените да са високи, те се определят от пазара.”

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.