Самовъзстановяването на гората

Една нищо и никаква снимка. Тя обаче може да ни разкаже една приказка, ако знаем как да я разчетем …

Имало едно време хубави и стари широколистни гори в средно високите планини на централна Европа. Хората обаче се нуждаели от дървесина и започнали постепенно да ги изсичат. И така, планините се превърнали в голи чукари без гори. И нямало повече дървесина. И вода нямало, защото спрял да вали дъжд. Дори и сянка нямало. Но за сметка на това имало свлачища и наводнения по време на редките валежи. Нямало повече приходи от горско и селско стопанство за хората и те започнали да гладуват. Били принудени да напуснат селата си и да отидат да работят във фабриките в града. Но те осъзнали грешката си и я поправили – започнали да садят отново гори, бързорастящи иглолистни видове, които сега покриват големи площи от континента. И всичко изглеждало отново добре, а много хора намирали препитание в горското стопанство.

Но, неочаквано, сигурно заради цялостната промяна на климата, се появили невиждани досега бури и урагани, които започнали една след друга да унищожават иглолистните гори. Оказало се, че хората отново са направили грешка като засадили неподходящи монокултури. И този път самата природа я е поправила. Тук приказката свършва, защото идваме до настоящето. И от нас зависи как ще продължи. Ако не знаем кое е най-доброто решение за горите ни или не можем да го намерим, то не сме в безизходица. Можем просто да оставим природата да свърши своето и сама да възстанови щетите по най-добрия възможен начин. Тя знае как да създаде отново най-прекрасните и здрави гори. А ние, ако не помагаме, то поне нека да не пречим.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.