Мирогледът на индианците

Според американските индианци всяко нещо в света си има своето място и носи жива Душа, а Божието проникновение е навсякъде. Хората са неразделна част от този свят, те са в пълно единство с него и трябва да намерят собственото си, предопределено място и мисия в него. Всичко, което виждаме, мислим, можем да почувстваме или да усетим на практика, в материалния свят не е нищо повече от проявлението на скрития, нематериален, невидим свят, който винаги е съществувал и винаги ще съществува. Между двата свята няма разлика, а пълно единство и взаимосвързаност, също както и между отделните материални проявления на идеалния свят. Затова и индианците имат напълно различно възприятие за времето – за тях то не може да бъде разделяно на минало, настояще и бъдеще и няма посока и скорост на движение. Има само и единствено идеални неща, които са вечни, непреходни, от които излизат на повърхността техните нетрайни, преходни проявления, които можем да видим и които, веднъж проявили се материално, могат да се разпространяват във всички посоки. Движението е винаги отвътре, от идеята, навън, към осъществяването й.

В основата на житейския път и човешкото развитие е търсенето и намирането на визията, на личната мисия, осъществяването на мечтите и Божествената предопределеност, с която Душата е дошла на Земята. Пълнолетен, порасъл и пълноценен човек е само този, който е отишъл на ръба на Духовните си възможности и е възприел същността на мисията си. Този, който здраво е стъпил на пътя на мечтите си. Едва тогава той/тя има правото да се нарече сам(а) себе си, да си даде име. И едва тогава всеки един започва да „вижда“, както в материалния, така и в идеалния свят. Човек намира своята същност, личност, индивидуалност, но и единство с и в двата свята и възприема Божествения промисъл във всичко около себе си.

Всички и всичко са едно и взаимосвързани и единни, но всеки носи строга индивидуалност и знае какво представлява като самостоятелна единица и като неразделна част от цялото. Този мироглед най-пълно се отразява в начина на предаване на знанията. Това става единствено и само чрез разказите на отделните единици, но и чрез съзерцание, възприемане и активно слушане като частици от цялото, чрез Живото слово и чрез природата, с която всички са неделими.

Изключително любопитни са индианските легенди за създаването на света. Те силно се припокриват с християнството, но също и с най-новите научни изследвания, представени нагледно например от Тихоплав във „Физика на Вярата“, или с езотеричното знание, дадено ни от Друнвало Мелхизедек в „Цветето на Живота“. Като че ли и в това индианците остават верни на пълното си единение със заобикалящия ги свят. Според индианците в началото е нямало нищо, никаква материя, никакво движение. Само пространство и нищо друго. Нищо не може да се породи, нищо не може да промени пълната липса на каквото и да е. Но освен пространството съществува, заобиколен от Светлина, и Създателя, който започва да Твори чрез Словото и оттам насетне малко или много се повтаря историята на Битие от Библията. Всъщност в индианските легенди не се посочва един Създател, а цяла една група от различни по своята същност Съзидателни Светлинни Същества, които в пълно единство създават света и човека.

И точно и това идват да ни научат индианците. Ние сме различни, строго индивидуални същества със свободна воля и ясно определен собствен път, който всеки един от нас трябва да намери сам за себе си. И в същото време сме едно, пълно единство и хармония. Всеки един от нас е едно с другите, с цялото, с Бог. Единство в разнообразието! И ако съвременния европеец е приел това мото за наддържавното си обединение, то индианците го живеят напълно.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.