Да, пролетта е при нас, отново и отново!
Чакам я от деня, в който засадих много луковици в саксийки и ги наредих на топло и светло у дома.
Ето как изглеждаха растенията ми на първи февруари – мънички, едва напъпили, с голям потенциал, но все още малки възможности:)
Ето ги вече месец след това – някои от минзухарите са цъфнали, лалетата са пуснали големи, обнадеждаващи листа, а имаме и няколко цвята, поднесени като подарък за скоро отминалия рожден ден на голямата ни дъщеря. Красота!
А ето ги и на първа пролет – красиви, омайни, но… вече недостатъчни. Засадените в саксии цветя вече не ми стигат. Искам избухнали в цветове плодни дръвчета, искам жужащи между ароматните им корони пчели, искам на село! А това ще стане съвсем, съвсем скоро:)
Честита първа пролет, радост и любов!