Живот без пари

На видео-представянето на документалния филм за живота й попаднах случайно в YouTube . Тя се казва Хайдемари Швермер, на 69 години е и живее в немския град Дортмунд. Живее без да използва пари от 15 години. През 2010 г. режисьорката Лин Халворсен и продуцентът Ян Далхов, и двамата от Норвегия, правят филм за Хайдемари, озаглавен „Да живееш без пари” („Living Without Money“). Те описват ежедневния й живот, срещите й с нови и стари приятели, пътуванията й из Германия, Австрия, Швейцария и Италия, където е канена за лекции, както и безбройните предизвикателства, свързани с алтернативния й начин на живот.

Ето накратко историята на Хайдемари:

През 1987 г. Хайдемари е жена на средна възраст, с две деца, която след един приключил неуспешен брак се премества да живее от Люнебург в Дортмунд. По професия е прогимназиална учителка. Хайдемари е впечатлена от многото бездомници, предимно млади хора, живеещи без препитание по улиците на града. През 1994 г. тя основава сдружението „Дай и вземи”, с идеята да се споделят и разменят услуги, идеи и предмети, без парите да играят каквото и да е роля. Хайдемари вижда, че по този начин – чрез замяна и размяна, разходите й за живот значително намаляват. Това я кара да се впусне в експеримент – започва първо с решението, че когато си купува нещо, в същото време и ще подарява или дарява нещо. През май 1996 г. Хайдемари се отказва от жилището си, от здравната си застраховка и почти всички материални притежания. Живее в домовете на членовете на „Дай и вземи”, които са на почивка. Хранителни продукти Хайдемари си набява от един био-магазин – срещу метене на двора или съвети получава плодове, зеленчуци и хляб, които в края на деня не са вече толкова свежи. Дрехи си намира първоначално от безплатен битак един път в месеца на име „Треска за размяна”. Разполага и с ключовете от един офис – така нареченият Научен магазин в Дортмунд, където може да ползва интернет и телефон срещу малки услуги като почистване и съвет в работата. Всичките й материални придобивки се побират в един куфар и една раница. На Хайдемари й се налага да купува с пари единствено билети за влак, в случай че пътува на дълги разстояния, защото немските железници не са убедени във философията на даването и вземането.

Хайдемари не иска трудът, който тя отдава срещу други услуги, да изглежда като „работа на черно”. Въпреки че няма постоянна работа и се е отказала от плащането на застраховки и такси към държавата, въпросът с данъците живо я вълнува. Тя изпраща писмо на кмета на Дортмунд с молбата да плаща данъци по свой начин. Предлага да се занимава с консултирането на хора, които живеят от социални помощи, да участва в проектите на общината, да информира и окуражава хората без дом и работа. Като отговор получава съвета да се ангажира като доброволка, но според нея това изобщо не е смисълът на практиката на даването и вземането.

Една от най-честите критики, които Хайдемари среща по време на срещите си с хора, е, че отказвайки се от това да плаща здравна застраховка, в случай на сериозно заболяване тя ще е в тежест на съвестните граждани, които си плащат застраховките. На това тя отговаря, че се грижи за здравето си много по-отговорно от преди, опирайки се на превантивното самолечение. На своята интернет-страница тя описва основните аспекти на житейската си философия, доказвайки, че не е избрала освободен от задължения към обществото безгрижен живот. Самото създаване на сдружението „Дай и вземи” е един вид политически акт според Хайдемари. Чрез него тя работи за намаляване на голямата пропаст между бедни и богати, каквато има във всички модерни общества. От друга страна, безработните няма да се чувстват ненужни и нещастни, защото срещу услуга или усилие от тяхна страна, те ще получат това, от което имат нужда. Прекалената консумация на стоки и материални блага говори за голяма вътрешна празнина. Тази вътрешна празнина, заедно със страха от това да загубиш, са ни насаждани непрекъснато от медиите под натиска на големите компании. Според Хайдемари ние сме такива, каквито системата ни направи.

Следвайки философията на Хайдемари, за да може нещо в нашия свят да се промени, всеки един от нас трябва да открие за себе си какво иска, от какво наистина има нужда и какъв е смисълът на живота му. Проблемите в обществото са резултат от това, че хората не знаят как да общуват помежду си. Хората, които не харесваме, може да ни служат като огледало и да ни отведат до собствените ни корени. Дори само задаването на въпроса, защо толкова се ядосваме за това или онова и какво общо има то с мен, носят нова гледна точка за нас.

През 2003 г. Хайдемари Швермер публикува своята първа книга – „Моят живот без пари”, а през 2007 г. завършва и втората - със заглавие „В хармония – без пари”. Решава да не я публикува чрез издателство, а я пуска за свободно четене в мрежата в PDF-формат. Критикувана или хвалена, Хайдемари си остава изключение в нашия материален свят. Нейният начин на живот и убежденията й най-малко са възможност за нас да си поставим въпросите, споменати по-горе: какво искаме, от какво наистина имаме нужда и какъв е реалният смисъл на живота.

Подобни творби


About Александрина Цонева

Здравейте, аз съм Александрина, по образование политолог. Освен обществени и социални теми, ме вълнуват и теми, свързани с личностното развитие и самоусъвършенстване. Интересувам се от българска литература и фотография. С мен може да се свържете на имейл: aleks (долна черта) ts (в) yahoo (точка) de.
This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.