„Ферма в раницата“

Статия: Backpack Farms: целенасочени решения, помагащи на африканските фермери да станат по-устойчиви на сушата на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Творбата е част от поредица в сп. Dowser, разказваща за иновациите и възможностите за справяне с глада в Сомалия. В повечето новини гладът и политическите конфликти се описват като почти неразрешими; ние разглеждаме мерките, които могат да помогнат – от широкомащабни и политически, до местни и превантивни.

Разглеждайки снимки на гладуващи сомалийци или четейки за опасностите от сушата в източна Африка, човек може да стигне до заключението, че там не се отглежда достатъчно храна, нито пък има капацитет за производството й. Но много хора, които работят на място в субсахарска Африка биха ви казали, че проблемът с продоволствената сигурност в региона е исторически свързан с лошо планирани колониални земеделски системи, както и неудачни програми за оказване на помощ през 80-те и 90-те години.

Един социален предприемач, Рейчъл Зедек, надгражда дългогодишния си опит по международно развитие, създавайки програма, насочена към възстановяване на недоразвитите земеделски райони. Нейната организация Backpack Farm (буквално „ферма в раница“), подкрепя земеделците чрез иновативни продукти и евтини обучения, които насърчават предприемачеството и учат фермерите на техники за устойчиво производство.

Dowser: Как се случи така, че основахте тази организация?
Зедек: Интересувам се от продоволствена сигурност. Всяка година в този регион има суша. Всяка година има глад. Всяка година има икономически загуби. Тази година положението е особено зле, но това не е нещо ново. Започнах този проект в южен Судан. Сега Сомалия е като рекламно лице, когато става дума за хуманитарна помощ. Започнахме програмата си с част от парите, дадени за оказване на помощ. Реалните проблеми са системни и точно тук трябва да дойдат и решенията. Имаме излишък на храна в Накуру, област, която е на четири часа път с кола от региона на сушата, а не можем да стигнем до там заради пътищата. Това е системен проблем.

Трябва да започнем да се справяме със сушата чрез систематична програма за промяна – не можеш просто да поставиш лейкопласт върху сушата, няма да помогне. Имаме вода – има изобилни валежи през дъждовния сезон – но не я събираме. Действаме така, сякаш сушата е някакво неочаквано, шокиращо събитие. Всички конфликтни региони по света сега са в списъка с 23-те страни, най-големи вносителки на храни. В някакъв момент изглежда има връзка между продоволствената сигурност и човешките конфликти.

Фермер от Кения се грижи за насажденията си от памук, сн. dowser.org

Кои са ключовите елементи на Backpack Farms?
Даваме на фермерите достъп до пакети със зелени агро-технологии (раници – от където идва името на организацията) и обучение. Това е основната ни мисия. Обученията не са безплатни – струват по около долар за цял ден подробно обучение за изкопаване на лехи, компостиране, управление на водите и т.н. Раздаваме наръчници с добри земеделски практики.

Започваме и докторската програма KUZA, която дава информация за управление на земеделските култури посредством мобилни телефони, което е ефективно от гледна точка на разходите. Това е прекрасен инструмент в сътрудничество с Mercy Corps, които използват SMS, за да дават информация на английски и суахили на малки ферми. Сътрудничим си и с Научни аниматори без граници за направата на кратки образователни видео-клипове. 

Какво е определението ви за малка ферма?
Виждаме какви са средностатистическите фермери – имат 2 до 5 акра земя, доходите им идват основно от земеделие, отгледани са във фермата, имат желание да се занимават със земеделие, искат да се научат как да станат по-добри фермери, да използват по-добра технология и желаят да преминат обучението и да инвестират в продукцията. Сомалийците, между другото, са номади и не се занимават със земеделие, но имат желание да се научат.

Помощта, която светът отделя, е насочена основно към определен тип хора – такива, които отглеждат храна за продоволствена сигурност и като цяло не се справят много добре. Докато дребните фермери отглеждат храна, за да се издържат с това. Правителствените програми за земеделие не мислят за фермерството по правилния начин – органично и с компостиране. 85% от нашите ферми са органични.

Как вашата идея да помогнете на дребните фермери се превърна в реалност?
Преди четири години светът ми се изсмя, когато заговорих за дребните фермери. Във всяка голяма агенция просто ми се изсмяха, казаха „О, това няма да проработи, ти си мечтателка, идеалистка”. Но не съм. Аз просто видях, че те са най-големият неизползван икономически ресурс в субсахарска Африка – 80 до 100 милиона дребни фермери и никой не работи с тях.

Тогава направих презентация пред Mercy Corps, прекрасна организация, и така започна партньорството ни.

Как се финансирате?
Не сме взели и един процент от донорско финансиране. Самофинансирам се. Фокусираме се основно върху производството – средният африкански фермер използва само 15 до 20% от производствения си капацитет. Британците, когато са били на власт, са превърнали царевицата в основна отглеждана култура и са я изнасяли от източна Африка обратно за Великобритания. С помощта на масивна маркетингова кампания са накарали фермерите да отглеждат царевица – вид, който не е местен и изключително много вреди на почвата. В резултат на това година след година земеделците отглеждали все по-малко посеви и днес нямат кого да попитат какво да правят.

Как оценявате влиянието на вашите програми?
Според оценките ни сме обучили 13 000 земеделци в Кения. Всеки път, когато посетим някоя ферма, собственикът й ме прегръща и ми благодари. Това са училища, отворени към общността и управителите на франчайз и фермерите разбират, че ще обучим и хора, които нямат възможност да си платят за това. Бихме искали да ни платят от 20 до 40 шилинга за един урок, но ако не могат да го направят, ние пак ще ги обучим. И тези хора изпитват дълбока благодарност за това.

Програмата е самоподдържаща се. Имаме прекрасни франчайзи, които сме организирали със съществуващите фермерски организации, които сме обучили и на които сме дали рекламни материали и те провеждат обученията под наше наблюдение. От тях получаваме седмични и месечни доклади за напредъка.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ви и как се справяте с него?
Финансите. Нямам достатъчно средства за разрастване. Но въпреки това се справяме. След като съберем достатъчно средства ще разширим програмата и ще обхванем Уганда и Танзания. Едно от предизвикателствата пред програмата е разходите за дистрибуция – за фермерите ни е много трудно да продават тежкото оборудване в раниците.

Бих искала да получа обратна връзка за това, което правим. Искаме също така да има и конкуренция. Нужни са поне още десет организации като нашата.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.