Брутно национално щастие

Идеята за брутно национално щастие възниква през 1972г. в… Бутан. Тогавашният крал Джигме Сингуе Вангчук иска да създаде нов индекс за измерване на развитието на държавата, който да отразява не само икономическото й състояние, а и духовните ценности и удовлетвореността на жителите от живота, който водят.

До тогава всички съществуващи международни индекси, като Брутен вътрешен продукт, Национален доход и т.н. измерват единствено финансовото състояние на държавата. Тъй като се вземат предвид единствено икономически фактори, за да се придвижи една държава по-напред в световната класация, тя трябва да произведе и съответно да консумира повече, като понякога това става за сметка на унищожаване на природните й ресурси. Целта на новия индекс Брутно национално щастие е да промени перспективата, и да покаже, че неща като опазване на природата, запазване на културните и исторически ценности, са не по-малко важни за една страна, от икономиката й.

В начало идеята за Брутно национално щастие среща силно съпротивление, защото според повечето учени човешкото щастие е субективно и е невъзможно да бъде измерено. Постепенно обаче концепцията се развива от Центъра за изследвания в Бутан. След пилотното проучване, през 2007-2008г е проведено и окончателно изследване, което обхваща 950 души, които отговарят на близо 200 въпроса, разделени в девет категории:

- Психологично здраве – съотношение между негативни емоции, като ревност, завист, омраза; и позитивни, като щедрост, съчувствие, спокойствие.

- Използване на времето – как протича един обикновен делник; време, отделено за работа, за хоби, за семейството, за учене и т.н.

-Жизненост на обществото – доверие и връзки във и между отделни общности; грижа за околните, доброволчество.

- Културно разнообразие и устойчивост – запазване на традиционни занаяти, спортни игри, фестивали; съхранение на обичаите, традиционния фолклор и диалектите, говорени в различните части на страната.

- Здраве – здравен статус; информираност на населението относно здравни въпроси; пречки за здравословен начин на живот (например тютюнопушене).

- Образование – оценява се не само нивото на придобитите знания, но и доколко образованието подпомага изграждането на едно устойчиво общество.

- Биоразнообразие и устойчивост на околната среда – как производството влияе върху природните ресурси; залесяване; информираност на обществото по въпроси, свързани с екологията.

- Жизнен стандарт – приходи, способност на хората да задоволяват минимални потребности от храна и подслон; финансова устойчивост в случай на криза.

- Политическа обстановка – спазване на човешките права, удовлетвореност от обществените услуги, доверие в медиите, съда, полицията.

Особеност на индексът Брутно национално щастие е, че включва не само статистически данни, а и субективни оценки. Например, по показателя „Сигурност“ се взема не само броя на извършените и разкрити престъпления, но и доколко хората изпитват чувство на физическа сигурност, когато са удома или се разхождат късно вечер по улицата. Или в категорията „Образование“ е важно не само дали учениците изкарват добри оценки в училище, а и дали са доволни от начина на преподаване, от условията в класната стая и т.н.

Надеждата на учените, създали този индекс, е, че ако започнем да сравняваме страните по тези показатели, а не по чисто финансови, това ще доведе до цялостна промяна на тяхната политика. Вече няма да е толкова важно къде колко е произведено, а къде (според самите жители) природата е по-чиста, образованието е по-добро, здравеопазването е по-качествено. При вземането на управленски решения на държавно ниво, критерии няма да бъдат единствено икономическите фактори, а грижата за благосъстоянието на хората, което ще доведе до коренна промяна.

Повече информация за Брутно национално щастие можете да намерите на интернет страницата на Центъра за изследвания в Бутан.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.