Мемориъл – да помним историята, за да не я повтаряме

Статия: Мемориъл (Русия) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

“…за това, че показват, дори и в трудни времена, колко е важно да разбираме историческите причини за нарушаването на човешките права, за да можем да осигурим спазването им в бъдеще.“

Мемориъл е краткото название на Международна доброволческа обществена организация Мемориъл историческа, образователна и благотворителна общност, защитаваща човешките права. Тя е основана в края на 80-те в резултат на широко движение през октомври 1988г. под формата на Инициативни групи в Москва, Санкт Петербург и други градове. Oбединението на регионалните общности на Мемориъл се превръща в първата неполитическа неправителствена организация в новата история на Русия. Първият ръководител на организацията е Андрей Сахаров. Днес Мемориъл обединява 89 организации: в много региони на Русия, Украйна, Полша, Латвия, Германия, Казахстан и Италия. 18-членният съвет на директорите се избира на всеки четири години на конференция на всички членуващи организации.

Както е заложено и в хартата на Мемориъл, „основните мисии“ са:

  • да насърчава зрялото гражданско общество и демокрацията, основана на върховенство на закона и така да предотврати връщането на тоталитаризма;
  • да помогне за изграждането на обществено съзнание на основата на ценностите на демокрацията и закона, да се освободи от тоталитаризма и да установи ясни човешки права в политиката и в обществения живот;
  • да насърчава разкриването на истината за историческото минало и да запази паметта за жертвите на политическите репресии от страна на тоталитарните режими.

Дейността на Мемориъл е в три основни направления:

1. Създаване на историческа памет за престъпленията, извършени от Съветския режим, чрез проучвания и публикации.

Мемориъл е изградила огромна мрежа от архиви, специализирани в областта на историческите изследвания на тоталитарните репресии, като тези архиви за публично достъпни. Тази дейност се координира с базирания в Москва „Научно-информационен и просветителски център Мемориъл“, който съхранява 75 000 документа и 23 000 книги, както и рисунки и графики на затворници от лагерите ГУЛАГ. Много от регионалните клонове на Мемориъл също имат архиви и музеи. Близо до Перм в северозападната част на Урал, Мемориъл е изградила единствения в света музей на Съветските концентрационни лагери на мястото на последния останал лагер за политически затворници. Архивът на Мемориъл включва 400 000 писма от ‘Ostarbeiter’ (хора, отведени от Германия по време на втората световна война, за да работят като роби). Издадени са компактдискове с кратка информация за политическите затворници  – последните два диска, наречени „Жертви на политическия терор“ са издадени през 2004г. и представени на Франкфуртския панаир на книгата през същата година. Те съдържат записи и кратки истории за близо 1,3 милиона души от 120 етнически групи, родени в бившия СССР и станали жертва на съветския режим. По оценки на Мемориъл това е само около 10% от общия брой жертви. В Русия Мемориъл организира ежегоден конкурс за есе на тема „Житейският опит на човека и семейството на фона на събитията през 20-ти век“. Всяка година получават около 3000 есета.

Въз основа на своите архиви Мемориъл публикува и т.нар. „Списъци на Сталин“ с имената на 44 000 души, убити по лична заповед на Сталин. Мемориъл води и кампании за предоставяне на държавни компенсации на жертвите на политически репресии.

2. Социално подпомагане на жертвите на съветския режим и техните близки.

Примери за дейността на Мемориъл в тази област включват: организиране на срещи; грижа за възрастните; медицинска помощ за жертвите; грижа за хората, отраснали в детските домове на КГБ, защото бащите им за били убити, като заподозрени предатели, а майките им са били задържани; помощ за защита на правата на жертвите по закона за реабилитиране на преследваните по политически причини.

Този закон в момента се преразглежда и вероятно частта за „моралната отговорност на Русия“ за съветските престъпления, включена в него благодарение на Мемориъл, ще бъде премахната. Организацията се опитва да предотврати това.  В момента има дадено предложение предоставените на политически преследваните хора специални придобивки (например безплатно ползване на обществен транспорт) да бъдат заменени с директни плащания. Според оценка на Мемориъл тези плащания ще са на по-ниска стойност от настоящите придобивки, затова организацията води кампания за запазването на придобивките.

3. Дейност по насърчаване на спазването на човешките права в Русия.

Мемориъл наблюдава т.нар. „горещи точки“, където има настоящ или потенциален конфликт и нарушаване на човешките права – Азърбейджан, Армения, Грузия, Таджикистан, Туркменистан, Молдова, Крим (Украйна) и в Русия, Северна Осетия, региона на Краснодар и и Ингушетия. След 1994г. основният фокус на дейността на Мемориъл е Чечения. Мемориъл обикновено наблюдава и „съвременните политически репресии“ в бившите съветски територии, анализира и търси съдебна помощ за изселените хора в Русия и работи за осигуряване на равни права на малцинствата в няколко региона на страната. Примери за дейността на Мемориъл в тази област включват предоставяне на правна помощ и лобиране от името на бежанците от Чечения и от „предишни“ конфликтни региони, като Армения и Азърбейджан или Афганистан (от времето след руската инвазия); публикуване на доклади и водене на кампании срещу нарушаването на човешките права в Русия и особено в Чечения. Те имат пет офиса в и около Чечения, четири офиса в Грозни и всеки месец публикуват в интернет документи за изчезнали хора или за случващите се „прочиствания“.

Мемориъл има три различни отдела с приблизително еднаква големина за всяко от трите направления. Някои от служителите са в голяма степен специализирани в една област, например историци, работещи с архивни документи. Въпреки това голяма част от работата е проектно-ориентирана и има вътрешно разместване на служителите при приключването на един проект и стартирането на друг.

Връзката между трите сфери на дейност на Мемориъл е в това, че документацията за минали престъпления срещу човешките права е свързана с настоящата ситуация, защото историческите познания са нужни, за да станат хората по-чувствителни към настоящи и бъдещи злоупотреби и да разберат по-добре днешните конфликти. Те запазват трите сфери заедно в една организация, вместо да ги разделят, защото смятат връзката между тях за свое преимущество. В обществото Мемориъл е известна най-вече с дейността си за защита на човешките права днес.

Дейността на организацията може да бъде опасна. Офисът й в Санкт Петербург е бил нападан през 2003 и 2004г. През 2004г. проф. Гиркенко, член на Мемориъл и експерт по правата на малцинствата, е застрелян в апартамента си, вероятно от десни екстремисти. Наталия Естемирова, член на управителния съвет на Мемориъл, е убита на 15.07.2009г. Тя е работела по въпросите за нарушаване на човешките права в Чечения. Руската полиция задържа Олег Орлов, ръководител на Мемориъл, след улични протести в защита на гражданските права в Москва през януари 2010г. Има и множество анонимни заплахи за живота на Владимир Шнитке, ръководител на Мемориъл Петербург.

През април 2002г. Мемориъл получава наградата Lew-Kopelew за мир и човешки права в Кьолн, а през юни 2003г. Светлана Ганушкина, която ръководи правния отдел на Мемориъл и предоставянето на правна помощ на бежанци и изселени, получава награда за човешки права от немския отдел на Амнести. През 2004г. Центъра на Мемориъл за човешките права получава наградата на UNHCR Nansen Refugee за това, че помага „на хиляди бежанци и изселени хора“. През юни 2004г. Мемориъл получава във Вашингтон наградата Национална подкрепа за демокрацията.

Цитат

„Духът на нашата работа е борбата за истината и законността. Опитите ни да разберем миналото и да намерим отговори на днешните предизвикателства са незаменими елементи на тази борба“

Елена Жемкова, Мемориъл

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.