Мозъкът ни и ние

Днешните хора често се опитваме да извлечем възможно най-много от тялото и възможностите си, но се познаваме толкова слабо, че това някак си все не ни се отдава. Особено що се отнася до мозъка ни – ние не познаваме добре как работи, въпреки че непрекъснато го използваме. Стремежът на тази Творба е да разгледа работата на мозъка и да ни научи как да го направим добър приятел, който ни слуша и ни помага да успяваме, а не властен господар, който ни заробва и ни пречи.

Творбата е въодушевена от книгата на Дейвид РокВашият мозък в действие„. Дейвид се занимава с това как можем да използваме успешно научните знанията за мозъка в ръководенето на хора, проекти, процеси и т.н. Той е един от основателите на института по Невро-Лидерство. Всъщност институт не е толкова правилна дума, защото представлява по-скоро мрежа от хора, чиито общ стремеж е да направят достъпни научни знания за мозъка, способни да променят към добро начина ни на мислене и живота ни като цяло. Създател е и на консултантска компания, която помага за по-доброто използване на собствените ни възможности.

Преди да започна да разказвам за мозъка, искам да направя едно наглед доста странно сравнение. На село имаме четири декара земя, от която години наред напълно се изхранвахме четири семейства. Тоест, един декар изхранва едно четиричленно семейство. Четвърт декар изхранва един човек за цяла година! Ако ядем по 1,5 кг храна на ден, то това са към 540 кг храна на година! Само едно малко плодно дръвче може да даде над 50 кг плод. Имаме, например, четири дръвчета и те ни дават всичките необходими ябълки за една година за четири човека – 200 кг. Колко е продуктивна земята! Колко продуктивни са растенията! А колко по-високо седим ние, хората, в развитието си! Представете си какво можем да постигнем, ако използваме добре мозъка си, така както растенията добре използват земята! Е, вярвам, че тази мисъл ще Ви даде въодушевление да четете по-нататък.

Въпреки че ни представя научни изследвания и знания, Рок следва доста практически и разчупен подход в книгата си. Тя е структурирана като театрална пиеса, в която информацията от мозъка ни са актьорите, а малката сцена е частта от мозъка (предната), която отговаря за съзнателните ни действия, за вземането на решения, за мисленето и следователно за разума ни. Актьорите са много, а сцената е малка, тоест на нея не се събират много от тях. Освен това за използването й е необходима много енергия. Дори много повече, отколкото си мислим. Доскоро се твърдеше, че повече от четири часа високопродуктивна работа на ден е невъзможна. Да, това определено е вярно! Е, от книгата на Рок ще разберете, че дори и повече от половин час е доста трудно, особено ако не знаем как действа мозъкът ни и как да извлечем максимума от него. Особено важна роля в това отношение играе способността ни да не се разсейваме, тоест да не вадим на сцената актьори, които точно сега не ни трябват. За съжаление, без съзнателен контрол тази поява на ненужни актьори се случва повече от лесно.

Първият извод е, че трябва наистина да вършим първо най-сложните неща, колкото и да са ни неприятни. Едно от най-добрите неща, с които можем да започнем деня си, е подреждането на задачите по важност. Това е и действието, което изисква най-много мозъчен труд. Вторият извод е, че мозъкът не може да извършва повече от едно нещо в даден период от време. Всичко става последователно, а накъсването на вниманието и непрекъснатото започване на нови и нови неща изтощава мозъка ни много бързо. Затова е важно да предотвратяваме всячески вършенето на няколко неща накуп. Не трябва да допускаме да ни прекъсват и да ни разсейват, ако наистина искаме да свършим много и добра работа.

Предната част от мозъка, малката сцена, е доста силна като възможности, но можем да я използваме само при определени обстоятелства и то само за кратко. През повечето време трябва да се задоволим само със задната част на мозъка, която може да извършва само прости, повторяеми и добре заучени действия. Тя е ясно изразена и при животните. Но не тя е тази, която ни носи истинска стойност и която ни определя като хора, като същества, надарени с повече способности от всичко друго живо същество на Земята. Но да Боготворим само тази част от мозъка, също не би било правилно – той е прекалено разнообразен. Например, що се отнася до творческото мислене, предната част на мозъка не само, че не помага, но дори напротив – с ограничените си, макар и силни, възможности, тя дори му пречи. За да се разрази то в пълната си сила, предната част на мозъка трябва да бъде напълно изключена. Това ясно дава да се разбере защо най-прекрасните хрумвания ни идват през свободното време или по време на сън, но в никакъв случай в работно време.

Дотук научаваме прекрасни неща, но какво ни ползват те? Отговорът е нищо, освен ако не се научим да бъдем съзнателни режисьори на мозъка си и не започнем да поглеждаме отстрани на случващото се в него по всяко едно време. Това е и разковничето към успешното и ползотворно вършене на умствен труд. Само чрез строго управление над мозъка можем успешно да насочваме действията му в желаната от нас посока и да се научим кога да използваме сцената и кога не и най-вече кои и колко актьори да поставим на нея. Бройката на актьорите са мислите, които можем да задържим и да сравним по едно и също време в главата си. А именно сравнението води до вземането на решения и е така важно за нас. Е, бройката зависи от съществото на мислите. Например, визуалните мисли са най-силни и се нуждаят от по-малко енергия, но пък повече от една трудно можем да задържим в предната част на мозъка. Затова е хубаво веднага след подреждането на задачите по важност, да започнем работата си с тях. Взаимосвързаните мисли остават по-лесно в съзнанието ни и най-важното – с още по-малко изразходване на енергия. Така или иначе, факт е, че е почти изключено да можем да сравним повече от две мисли, от две възможни решения.

Вече многократно стана дума за изразходването на енергия. Не мога да не си припомня, че едно време докато учих за изпити, зяпах и колоездачната обиколка на Франция. Веднъж, в един горещ летен ден, споменаха, че колоездачите, които трябваше да изминат около 250 км и да изкатерят около 2500 височинни метра, изпивали по девет литра вода по време на едно такова състезание. Е, и аз пиех много вода, докато учех, но тогава за първи път ми стана любопитно по колко литра пия аз. Оказа се, че пия минимум по девет! Е, умствената дейност не поти, но изстисква водата от тялото. Няма да си говорим за бройката на изядените сладки, мед и т.н. Тези примери дават много ясно да се разбере от колко много енергия се нуждае предната част на мозъка ни. Затова и почивката и сънят са толкова важни за нея.

Твърдим, че мозъкът ни е почти съвършен, но това е така само ако вещо го ръководим. По природа той се ръководи от доста низките материални принципи на преследване на удовлетворението, наградата, желанието и приятното и бягане от страшното, неприятното, нежеланото и трудното. Ясно е, че с такава вродена мозъчна стратегия няма да стигнем много напред, ако не се научим съзнателно да я управляваме и насочваме. Изследванията показват еднозначно, че добрата работа се върши тогава, когато очакваме награда и успех.

Неприятното е, че мозъкът е свикнал много лесно да изпада в състояние на страх и да чувства заплаха. Това се случва особено често, когато имаме определен лош опит от миналото, който веднага събужда негативни очаквания и направо ни сковава в страх и съответно сме неспособни да мислим. Инстинктът за физическо оцеляване се задейства и не можем да използваме други части от мозъка си. Този механизъм ни завърта в безкраен порочен кръг, от който трудно можем да се измъкнем. Затова и големите мъдреци насочват често вниманието ни към изпразването на мозъка, към изчистването му, към смъртта му всяка вечер и раждането му отново на следващата сутрин. Това е всъщност до голяма степен и функцията на съня. Той най-вече помага да отработим негативните мисли и опит и да се научим да се справяме успешно с тях. Сънят е пречистването и възвисяването на мозъка. Точно в и чрез него се издигаме на по-високо ниво на развитие и се доближаваме до Божествената си същност.

Добрата новина е, че има поне две доста прости и съзнателни действия, освен почивката и съня, на които ни учи Дейвид и с които можем много лесно да се преборим със страховете, които ни дърпат назад. Първото е така нареченото наименоване, назоваване, даване на имена. Според много Духовни учения това е и истинската същност на човека – той е благословен от Бога като единствено същество, имащо правото, възможностите и свободата да дава имена на нещата от заобикалящия го Свят. Наименовайки, ние отговаряме и благодарим на Бог, връщаме благословията му обратно. Това е и безкрайната спирала на развитие и създаване. Също и науката ни съветва да наименоваме страховете си. Това ни помага да се откъснем от тях, да избегнем действията на тъмнината и на низките страсти на малкия мозък и да насочим енергията си към Светлината и действията на предната част на мозъка.

Второто действие е преоценката, тоест промяната на отношението ни (към заплахата). Ако престанем да наблюдаваме дадено събитие като заплаха, ако открием в него нова възможност, то насочваме мисленето си към предната част на мозъка и блокираме низките страсти. И двете споменати действия са прости и могат да бъдат осъществени лесно, ако се научим да се наблюдаваме отстрани. В крайна сметка е важно да знаем, че човек не е само материя, че дори тя е второстепенна и затова не е добре да й се оставяме. Тя води най-често до страх и съответно неизбежно до неуместни действия.

Пиесата на Рок не се ограничава дотук. Тя определено щеше да остане непълна, а книгата му само поредния евтин наръчник за подобряване на ежедневието, ако той не беше продължил с мъдростта, че не можем да разглеждаме мозъка си, себе си, самостоятелно, в своята непълност, а само като неразделна част от и единение с цялото, Бог, Света. Чувства и възприятия като социалната взаимосвързаност и справедливостта са тези, които най-силно въздействат на мозъка и го тласкат по посока на успеха или на страха. Знаейки това, ние можем да възприемем нещо колкото просто, толкова и важно – много е трудно да променим други хора, а и себе си, защото физическата ни природа непрекъснато ни тласка да се съсредоточаваме върху неприятностите. А мозъкът веднага тръгва да мисли и да прави предложения за решенията им.

От една страна, въобще не е добре да се опитваме да променим другите хора. Промяната е вътрешен процес, който излиза от нас самите и се разпространява и сред заобикалящите ни. Ние можем да променим Света единствено и само ако променим себе си. Посочвайки неприятностите на хората, виждайки „треската в окото на ближния“, а не виждайки „гредата в собственото си“, то ние не допринасяме за каквото и да е било решение. Така само ограничаваме свободата на другите и прекъсваме връзките между тях и нас. А точно съществуването на взаимосвързаност е в основата на развитието и промяната. Бидейки взаимосвързани и променяйки себе си, въодушевяваме неволно и другите да се променят.

Добре, вече изглежда е ясно какво и защо не трябва да правим. Но остава въпроса „Какво да правим?“ Най-успешният подход за предотвратяване на неприятностите е да въодушевяваме появяването на вдъхновения у хората. Вдъхновенията за нови решения са истинският двигател на промяната. Именно те са тези, които задействат колелото на промяна вътре в нас. Вдъхновенията се проявяват предимно когато няма страх. А страхът изчезва тогава, когато има чувство за сигурност и (социална) взаимосвързаност. Давайки чувствата на сигурност и взаимосвързаност на даден човек или общество от хора, ние създаваме предпоставките за появата на вдъхновения и творческо мислене. Това обяснява и просто защо в общества без страх има най-малко престъпления и най-добро цялостно развитие.

Както по време на цялата пиеса, на цялата си книга, така и в самия й край, Дейвид обръща внимание на собствените ни сили, на силата на режисьора, на способността да управляваме съзнателно мозъка си. Тя е ключова. Както всяко друго нещо и тя може да се научи и възпита чрез практически упражнения и опит. Колкото повече се стремим към усвояването й и колкото повече повтаряме различните техники, толкова по-лесно подтикваме мозъка да ни служи. И тогава виждаме как той започва да се освобождава от оковите си, да вижда нови възможности, невроните започват да образуват нови връзки и ние изпитваме спокойствието, тишината и вътрешния мир, така необходими за зараждане на вдъхновения и за чуване на шепота на интуицията и поглеждане на Света с нов поглед, през розови очила. Едва тогава живеем в света на неограничените възможности, в света на свободата, единството, свръхсъзнанието, Любовта и Светлината.

Ето и списък с кратки и важни съвети:

  • Никога не се опитвайте да решите дадена задача предварително, преди да имате всичките необходими сведения. Просто изчакайте подходящия миг;
  • И за да не забравите какво трябва да направите, най-добре си запишете – няма нужда да си задръствате мозъка с какво ли не;
  • Започвайте деня с подреждането на задачите по-важност;
  • Правете първо най-трудните неща и започвайте деня си с успех при тях;
  • Опростявайте и обединявайте при вземане на сложни решения;
  • Мислете в картини;
  • Не се разсейвайте и не правете няколко неща накуп;
  • Бъдете умерени – средно ниво на стрес, внимание и любопитство е най-добре за мозъка;
  • Разнообразявайте се в работата и свободното си време. Понякога не правете нищо. Това са прекрасни начини да се преборите с ограниченията на мозъка и мисленето;
  • Бъдете щастливи и спокойни, за да получавате много вдъхновения;
  • Помнете, че най-хубавите неща се случват, когато видите нещо ново;
  • Промяната е постоянното състояние на добре работещия мозък;
  • Споделяйте на кратко чувствата си. Така ги наименовате съзнателно;
  • Имайте положителни очаквания, те помагат на мисленето и ученето;
  • Изграждайте социални връзки – те са толкова важни за мозъка, колкото и храната и водата;
  • Отделяйте време за създаване на взаимовръзки и за взаимна работа;
  • Наблюдавайте се отстрани и управлявайте съзнателно мисловната си дейност.

И накрая най-важното: Мислете малко, но на място, уверено и съзнателно!

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.