Седмица на гората 02-08.04

По традиция през първата седмица на април в България отбелязваме Седмицата на гората. Обикновено през тази седмица климатичните условия са подходящи и за започване на първите за годината акции за залесяване. Такива се организират на много места в парковете в градовете, в дворовете на детски градини и училища, в природните паркове и съм сигурна, че ако потърсите информация ще намерите и инициатива в своя град, в която можете да се включите. А ако не намерите, толкова е лесно просто да засадите едно дръвче в градинката пред блока, в който живеете.

Обикновено мислим за гората просто като място за отдих и прохлада в горещите летни дни, но рядко се сещаме колко много неща ни дава гората. Горите пазят почвата от ерозия, задържат влагата и от тях често извират бистри и студени потоци, които утоляват жаждата ни с чистите си води. В горите освен красиви цветя растат и много билки, които в миналото, а и днес могат да се използват за лечение на различни болести. От горите извличаме дървесен материал, които използваме за производство на хартия, в строителството, за отопление, но трябва да се научим да правим това по устойчив и отговорен начин, позволявайки на гората да се самовъзстановява. Горите дават подслон на редица редки видове птици и животни. Гората заема важно място и в българската история и фолклор. В нея са се крили и са търсили убежище хайдутите, защитаващи народа. На горските поляни танцуват самодивите, но също така и нощем в горите бродят караконджули.

В седмицата на гората бих искала да ви разкажа за горите на природен парк Шуменско плато, сред чиято зеленина съм прекарала много прекрасни часове. Паркът е обявен за защитена територия през 1980г. основно с цел да бъдат запазени уникалните дъбови и букови гори. За някои от дъбовете се предполага, че са на възраст над 350 години, а естествената гора от мизийски бук в местността Букака е особено красива напролет, когато дърветата тъкмо се разлистват. Тази букова гора е наистина като излязла от приказките с високите гладки стволове на дърветата, светлозелените им листа, шумолящи от вятъра и поляните, покрити с теменужки, синчец и други диви цветя.

В парка се срещат и много редки и застрашени растителни видове, като девет от тях са включени и в Червената книга на България. Сред тях са и няколко вида изключително красиви диви орхидеи. През последните години инфраструктурата в парка беше обновена и възстановена, бяха поставени нови указателни табели, достъпът до част от пещерите и скалните манастири бе обезопасен, пустеещата местност Кьошковете отново се превърна в прекрасно място за разходка със своите удивително високи кестенови дървета. Въпреки това природният парк все още крие много красиви, но непознати кътчета, които надявам се скоро също да станат достъпни. С разширяването на достъпа обаче, става все по-важно да съхраняваме природата и да я пазим чиста, за да могат повече хора да се наслаждават на красотата й. Да пазим дивите цветя и да не ги берем, особено ако не ги познаваме и не знаем дали случайно не са защитени. Да не нараняваме кората на дърветата и да не чупим клоните им. Да не оставяме след себе си отпадъци. Едно много хубаво послание в тази насока гласи нещо подобно на „нека единственото, което остане след нас в гората, са следите от стъпките ни; и нека единственото, което вземем от нея са спомените и снимките си.“

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.