Успешна работа заедно

Доброто общуване и работа заедно са в основата на успеха. И това го знае всеки, но малцина са тези, които имат уменията да го осъществят на практика и да създадат един наистина работещ отбор. Тази Творба е въодушевена от книгата Петте несъвършенства на работа в отбор на Патрик Ленциони. Той е основател на съветническата фирма The Table Group за развитие на управленчески екипи и организационно здраве. Любопитно е, че книгата произлиза от желанието на читателите и на клиентите му да я напише след успешното издаване на Петте изкушения на ръководните кадри.

Успехът идва при употребата на малък брой принципи в продължителен период от време.

Успехът е съчетанието на малко здрав разум с безкрайно трудолюбие и упоритост.

Това са два цитата от Патрик, с които той завършва книгата си. Според мен те са най-доброто начало за всяка работа, особено взаимната такава в отбор. В основата е винаги малко мъдрост и знанието за ключовите принципи. Всичко друго е работа, работа и отново работа. И дълготърпение. Това се отнася в още по-голяма сила за съвместната работа. Затова е толкова важно да се поддържа тясна връзка и да има срещи на живо, в които всички присъстват телом и Духом и вземат дейно участие. Те винаги сплотяват колектива, премахват недоразуменията, излишното общуване и трудности. Що се отнася до малкото налично време на ръководните кадри, то Патрик предлага четири вида срещи:

  • годишни за три дена извън офиса за сплотяване на екипа и за създаване на стратегия;
  • веднъж на три месеца за два дена извън офиса по важни теми;
  • всяка седмица в офиса за два часа, редовни срещи и
  • срещи за два часа в офиса в случай на необходимост и спешни случаи.

Успехът на отбора идва предимно благодарение на човещината.

Отново цитат от самия край на книгата. Ясно е, че човешкото отношение между хората е винаги в основата. Но Патрик явно подхожда тактически, тъй като много добре познава клиентите си – ръководни кадри. Е, аз, като част от сплотеното общество на ОМ, започвам в хармония със стойностите ни именно от това и продължавам да надграждам според последователността от модела за добра съвместна работа на Патрик. И още нещо – авторът определено се съсредоточава върху пречките за съвместната работа и показва как те да бъдат преодолени. Аз ще използвам положителния подход – ще покажа какво трябва да бъде направено според него.

В основата на книгата е простотата представена от пет основни принципа за съвместна работа: доверие, открито обсъждане, дейно участие, подвеждане под отговорност и стремежи.

Без човещина и доверие и най-качествения екип не може да действа както трябва. Под доверие се има предвид пълната отвореност за собствените възможности, сили, слабости, успехи и грешки. Има ли доверие има и искрен разговор и обсъждане. А следователно и съвместно вземане на решения, които всички следват, независимо дали подкрепят или не. Това пък води до отговорно отношение както към собствената, така и към работата на другите. Това включва и отвореното и пряко подвеждането под отговорност за липсата на резултати, за грешки, за напредъка и т.н. Всеки един говори с колегите си честно и за състоянието на проектите им без страх да ги обиди или срам, че засяга неудобна тема. Това въодушевява и помага на всеки да даде най-доброто от себе си в името на общите стремежи, забравяйки егото си и други интереси. Именно постигането на общите стремежи е най-важния и пети, последен принцип. Както виждате, моделът е повече от прост и лесен за разбиране и употреба. Разковничето е в трудолюбието, дълготърпението и усърдието в приложението му.

Всеки един колектив, колкото и добър и сплотен да е, се нуждае от постоянна работа, за да продължи успешно развитието си.

Отново едно прекрасно подхвърляне между редовете от страна на Патрик, което не се натрапва. Въобще, трябва да се признае, че книгата е прекрасна, предимно защото се чете лесно и е написана под формата на увлекателна басня. Няма начин да не я прочетете на един дъх! И точно в баснята той показва как модела му работи на практика и какви са пречките по осъществяването му. Пречки, които често водят и до болезненото, но необходимо преобразуване на съществуващите екипи.

Разпокъсан отбор е като счупен крак или ръка. Наместването винаги боли, а понякога трябва да се счупи дори наново, за да може да се намести. И счупването наново боли повече, защото е нарочно.

Щеше да е прекалено просто, ако всеки действаше в името на всички и общите стремежи. И щяхме със сигурност да живеем в едно съвсем различно общество на Божествения мир, Любов и Светлина. Като вярващ християнин, който благодари на Светата Троица в края на книгата си, Патрик добре разбира това и се е отдал в работния си живот на усилията да помогне на възможно най-много отбори да работят успешно заедно в името на общото благо.

Но нека да разгледаме по-подробно всеки един от петте принципа за добра съвместна работа. Започваме, разбира се, от доверието. С тази дума Патрик свързва най-вече уязвимостта. Да, точно способността да бъдем уязвими един за друг, тоест да познаваме себе си и другите добре, е в основата. Важно е да можем да бъдем честни и открити, да можем да признаваме грешките си, да покажем кирливите си ризи на яве и да бъдем и слаби, да можем да искаме помощ, когато се налага. Трудността тук идва, че никой никога не ни е учил да бъдем уязвими, най-малко по отношение на образованието и кариерата си. Помощ могат да ни окажат различни добре познати методи и практически упражнения:

  • Разказване на собствени истории
  • Даване на мнение за полезността на работата на всеки един – едно колкото важно, толкова и опасно упражнение, защото може да доведе до силни неприятни чувства.
  • Създаване на личностни и поведенчески профили
  • Пълен 360 градусов фийдбек
  • Съвместни занимания за сплотяване на екипа

Следващия принцип е този на спора или откритото обсъждане. Както и много други хора, така и Патрик твърди, че без него не може и че именно конструктивния спор е в основата на добрата съвместна работа. Под „конструктивен“ разбираме обсъждането на концепции и хрумвания на над личностно ниво. Но пък ние хората сме свикнали да приемаме всичко лично, както баща ми обича да казва. От собствен опит мога да потвърдя, че спора е полезен, колкото и да ми се иска всичко да може да протича в пълна хармония и Любов. В същото време съм убеден, че с достатъчно липса на его и смирение, както и с наличие на вътрешен мир, е напълно възможно да стигнем до вземането на решения без обсъждания и спор. Това става ако всеки си каже отворено и отговорно мнението и в случай на въпроси го обоснове. Важно е да се научим да споделяме и да слушаме. Тогава обсъжданията и спора са излишни, а решенията произлизат от открити и положителни предложения и тяхното гласуване.

И все пак, ако се стигне до спор, то от полза е винаги да се стигне до дълбочината на конфликта, да се разбере коя позиция точно го предизвиква и защо, тоест на основата на доверието нищо не трябва да се премълчава. Особено важно е участващите в него хора да могат да погледна всичко случващо се от горе и от страни, а и в същото време да знаят добре какъв тип спорещи са. Типовете спорещи, според модела на Томас Килмън, са пет:

  • сътрудничещи – тези, които казват и отстояват мнението си и са склонни да изслушат останалите и да се съгласят с тях;
  • борбени – тези, които казват и отстояват мнението си, но не са склонни да изслушат останалите и да се съгласят с тях;
  • напасващи се – тези, които не казват мнението си, но са склонни да изслушат останалите и да се съгласят с тях;
  • избягващи – тези, които не казват мнението си, но и не са склонни да изслушат останалите и да се съгласят с тях;
  • компромисни – тези, при които както казването и отстояването на мнението си, така и изслушването на останалите и съгласяването с тях са средно изразени;

Във всички случаи, независимо дали това е станало със или без спор и обсъждания, то е важно да вземаме решения. Участие при вземане на решения е третия принцип. Изключително важно е да се разбере, че решенията не могат да се вземат винаги с консенсус и с пълна сигурност. Освен това най-важно е въобще да се вземе някакво решение:

Решение, дори и лошо, е по-добре от липсата на решение.

В това отношение в важно да се има предвид, че едно решение ще бъде толкова по-добро, колкото повече хора участват дейно във вземането му. Участието е от съществено значение. Само откритото, искрено и честно участието на всички от екипа може да покаже ясно и точно много възможни гледни точки и аспекти и да доведе до вземането на добро решение. Освен това, независимо кой как е гласувал за дадено решение, то веднъж взето трябва да се преследва и спазва от всички в отбора. Полезни действия са следните:

  • Преглеждане на взетото решение веднага след гласуването му и изясняване дали всичко е ясно и точно за всички участници;
  • Поставяне на ясни срокове, най-добре с множество междинни, за да може да се проследи напредъка;
  • Провеждане на анализ какво е най-лошото, което може да се случи;
  • Тренировка на сигурността и убедеността при вземането на решения в сравнително лесни и безопасни ситуации.

След като има взето решение с пълното участие на всички, то е ясно какво всеки един може да очаква от другите според поетите отговорности. И в случай, че някой не ги спазва или изостава с тях, то останалите трябва да могат да му го припомнят открито. Това се нарича подвеждане под отговорност и е четвъртия принцип. Любопитното в случая е, че такова открито казване на истината лице в лице, в немски стил, е добре за взаимоотношенията и ги подобрява. Така от не толкова добри съотборници могат да създадат не само задружни играчи, но и добри приятели. В случай на неподвеждане под отговорност то обикновено се случва точно обратното – дори добрите приятелства в екипа се превръщат в непоносимост. От собствен опит мога да потвърдя, че работата заедно е способна да скара и най-добрите приятели и в най-добрия случай, ако не друго, то поне да остави горчив привкус. Радостното в ОМ е, че успяхме вече многократно да преодолеем успешно такава заплаха.

Съществуват няколко прости начина за подвеждане под отговорност:

  • Публикуване на стремежите и стандартите, видимо за всички;
  • Проста, но редовна проверка на напредъка;
  • Целенасочено използване на допълнителни възнаграждения. Важно е да се подчертае, че то непременно трябва да е насочено към цялата група и да не е финансово.

Нека приемем, че всеки се отнася отговорно към собствената си работа и към тази на другите. То тогава е много вероятно всички заедно на преследват груповите стремежи, а не собствените си. И постигат общи резултати, въпреки наличието на лично его. Това е и петия принцип. Общите стремежи са най-важни за всяко едно общество или организация. Едва от тяхното успешно следване и изпълнение следват допълнителни облаги като печалба, например. Стремежите трябва да са лесни за схващане и следване, да са достатъчно точни и да може да се действа по тях. Ударението пада на действието. Добре поставения стремеж поражда непосредствени действия.

Две са големите заплахи при следването на един общ стремеж. Първата е личния статус и его. Втората е груповия статус, което трябва и да се поясни. Има се предвид, че понякога за хората е просто достатъчно да участват, да са и те в екипа, но те в такъв случай често нямат необходимото въодушевление да действат съвместно с останалите и да дадат всичко от себе си. Голяма помощ може да е публичното обявяване на стремежите и постигнатите резултати.

Важно е да се сподели, че Патрик също обръща и внимание на големината на отборите като постава разумните граници на управленческите екипи максимум до девет души. Изглежда, че и тази бройка добре сме надушили в ОМ. ;)

Е, стига толкова. Поне засега. И да завърша с това, с което Патрик започва:

Отборната работа си остава най-голямото предимство … толкова силна и толкова рядка.

А аз пожелавам да се научим всички ние да сме дълготърпеливи и усърдни в препрограмиране на разума си за отборни действия. Постижимо е с повторението. Не случайно казваме, че повторението е майка на знанието.

Благодаря много на Ники, че ми подари тази книга много преди да съумея да стигна до нея и да я прочета. И най-вече му благодаря, че тя успя да помогне на много хора, които я прочетоха преди мен. Е, нейния път продължава, тя има още какво и на кого да даде като помощ за съвместна работа. А и пътя на ОМ продължава в това отношение. Може да сме стъпили на добра основа, но трябва да продължаваме все напред с добрата си съвместна работа.

Подобни творби


This entry was posted in За Разума and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.